Най-много - 2789, са инцидентите, свързани с вербална агресия, която може да включва обиди, псувни или цинизми, които учениците си разменят. На второ място по численост е физическата агресия в клас, в която влизат всякакви прояви на бой - шамари, силни удари или блъскане, както и вадене на ножове или други оръжия. 

Един от най-тежките физически инциденти миналата година беше в столичното 23 СУ, където момче намушка свой съученик заради девойка.

"От началото на тази годината нямаме такива драстични случаи", коментира психологът от МОН Татяна Предова. Тя добави още, че мобилни групи от психолози работили превантивно и при по-задълбочени конфликти се оказвало помощ.

Предова обясни, че от около четири-пет години са въведени показатели, по които преподавателите да разпознават случаите на агресия и да ги регистрират. Преди това педагозите преминали през специално обучение.

"Проверяваме доколко учителите ги разпознават, за да могат да ги отчитат, и ако не се справят, продължаваме с обученията", обясни Предова. По думите й през годините броят на регистрираните случаи на агресия нараствал.

Близо 1500 пък са случаите на тормоз и кибертормоз в училищата в страната през миналата година. Според Предова тези два вида прояви на агресия трябвало да се разделят за в бъдеще. "Кибертормозът е ново явление, което е доста застрашително и става достояние на много хора", разясни психологът. Един от най-скорошните и фрапантни примери от миналата година е клипът, при който тийнейджърки бият друго момиче и искат от него да се съблече. Видеото беше пуснато във Фейсбук. Друг пример за тормоз в интернет е качването на снимки в социалните мрежи. Изходът от такъв тип тормоз понякога дори може да бъде фатален, коментира Предова.

Проявите на насилие върху деца в училищата пък са били 216. Тук влизат посегателствата от учител към ученик, както и раздаването на шамари от по-големите батковци или каки.

Като противодействие срещу агресията в училище новият образователен закон, който влезе в сила от тази учебна година, залага на позитивната дисциплина и превенцията.

Според Татяна Предова популярната едно време макаренковска теория за дисциплиниране със силови методи вече не е актуална и не работила. Вместо това децата се повлиявали добре, когато получавали подкрепа.