 © Нова тв |
Тя е другото лице на приемната грижа. Всеотдайното. Тревожещо се. Радващото се на детските усмивки и успехи. Казано с няколко - майчиното лице... и сърце. Тя е Виолета Георгиева - първият приемен родител в България, който приема бебе в дома си през 2011 година."Не спрях да се вълнувам от първо зъбче, от първа усмивка, от първа стъпка", споделя тя.
И докато някои хора в Северозападна България дават пари на социални работници, за да могат да получат дете, за което да се грижат, Виолета се ядосва защо никой все още не иска да осинови 12-ото дете, което тя отглежда у дома - Мария. Малкото момиченце вече ходи, усмихва се безкрайно чаровно и има прекрасни големи очи. Има само един недостатък. Кожата й не е снежнобяла. Досега само едно семейство е идвало до дома на Виолета, за да види детето, но така и не са решили да го осиновят.
Скоро момиченцето ще стане на една година и Виолета вече планира общ прощъпулник и общ рожден ден на Мария и собствената й внучка, също Виолета. Двете деца са родени в един и същи ден, растат заедно и почти по едно и също време са проходили.
Когато решава да стане приемен родител, Виолета пита първо трите си деца, а след като получава и тяхното одобрение, и това на съпруга си, смело се включва в обученията. Моли да се грижи за бебе. Социалните работници решават да й се доверят и опитват. Получава се. Оттогава до днес в дома й са плакали и са се смели общо девет деца, четири от които за кратко - под формата на "заместваща приемна грижа".
Всички, с изключение на Мария, вече имат свое семейство, а Виолета признава, че продължава да поддържа връзка с повечето осиновители и да следи развитието на децата, въпреки че вече не са при нея.
Благодарение на нейната подкрепа и отдаденост става възможно затварянето на дома за бебета в Шумен. "Няма по-щастлив от мен, че в Шумен вече няма дом "Майка и дете", в Каспичан затворихме дома, в Преслав сега затваряме дома, направиха се къщички от семеен тип", разказва тя. От собствен опит знае, че престоят в подобен дом променя децата. "Едната ми снаха е дете от дом и е много трудно дете, институцията си е оказала влияние и то много", разказва тя.
Обидно й е да чува за "децата банкоматчета", но вярва, че "хората вече са се убедили, че приемната грижа е най-добрата алтернатива на отглеждането на дечицата в домовете".
Между гледането на децата успява да пребори и рака. Не смята да се отказва: "Докогато мога, докогато ме държат ръцете и краката, ще продължавам да се грижа за бебета" и признава: "Исках да направя нещо много важно в живота си и мисля, че това е най-важното нещо в моя живот след раждането на децата ми".
Източник: Нова тв |
