Агенцията отбелязва, че към момента в 22 държави от общността има въведена минимална работна заплата. Изключение правят Дания, Швеция, Италия, Кипър, Австрия и Финландия. От публикуваните данни е видно, че най-ниската минимална работна заплата в ЕС е в България, а най-високата - в Люксембург. 

В изпадналата в тежка финансова криза Гърция минималното заплащане е в размер на 683 евро на месец или около 50% от средната работна заплата. Година по-рано обаче то беше над 700 евро, докато у нас има ръст - от 184 евро до 215 евро. В някои държави от ЕС няма фиксирана минимална работна заплата, но има минимално почасово заплащане - Германия, Ирландия, Франция, Малта и други. 

При тях статистическата служба изчислява месечното заплащане на базата на броя на часовете в официалната работна седмица, става ясно още от методическите описания към статистиката. В Кипър има административно определена минимална работна заплата, но тя се използва за специфични изчисления на правителството. Междувременно ново проучване на Института за изследвания на трудовия пазар и заетостта към германската Федерална агенция по заетостта (IAB) показва, че съпроводеното с големи съмнения въвеждане на минимална работа заплата в Германия в много редки случаи е довело до съкращения на служители. 

В допитване на института едва 4,7 на сто от мениджърите на компании са признали, че като реакция на тази новост е трябвало да съкратят служители. 2,4 на сто признават, че са имали такива планове. Ако все пак е трябвало да се намали персоналът, това е ставало предимно чрез въздържане при новите назначения. 10,4 на сто от фирмите поясняват, че са се сдържали да назначават нови служители, а 5,3 на сто са имали такива планове.