Както навсякъде по света, най-много са хората с бъбречна недостатъчност. Въпреки голямата абсолютна бройка - 978 души, те са по-малко от 1/3 от около 3500 живеещите на хемодиализа. 

Процедурата изпълнява ролята на изкуствен бъбрек, но качеството им на живот не може да се сравнява с това на трансплантираните. Нефролозите твърдят, че след операцията пациентите вече имат пълноценен живот в продължение на десетилетия. Въпреки това повечето от подходящите по медицински критерии за смяна на бъбрека не желаят да се включат в регистъра на потенциалните реципиенти.

Специалистите смятат, че това се дължи на няколко фактора. Единият е недостатъчната информация за възможностите и детайлите около трансплантацията, които пациентите получават в по-малките селища. Възпираща роля има и песимизмът, че въпреки увеличаването на съгласията на роднините на хора в мозъчна смърт за донорство през последнитеняколко години, все още случаите са малко. 

Сред обезкуражените има и такива, които опитват емиграция в държави като Испания например, където шансът за трансплантация е по-голям, защото има повече донори. Или се търси вариант за трансплантация в държави, в които законодателството разрешава кръстосано донорство. 

Зад това се крие практическата възможност, ако пациентът има роднина, готов да дари орган, но между тях двамата липсва биологична съвместимост, да се търси друга двойка със същия проблем и съвместимост на реципиентите с дарителите от другата двойка. Третата основна причина да не се заявява желание за трансплантация е изцяло субективна. Част от пациентите на хемодиализа се боят да поемат риск, при положение че за разлика от други органи е възможно работата на бъбрека все пак да се поеме заместващо.

В общия национален регистър на очакващите здрав орган са 45-има българи, които се надяват на донорски черен дроб, 25 на сърце, 17 на бял дроб, 8 на панкреас и 1 на тънко черво. У нас последните 3 вида трансплантации все още не се извършват и пациентите се включват в листите на Евротрансплант.

"За трансплантация на бял дроб вече активно се подготвят български лекари, започнаха специализации и се надявам, че още тази година ще бъдат направени първите операции у нас", каза директорът на Изпълнителната агенция по трансплантации д-р Марияна Симеонова.