| 47 % от българите заявяват, че не биха искали съседи да им бъдат роми. Това каза пред журналисти Лилия Абаджиева, началник на отдел „Равнопоставеност на половете" в дирекция „Демографска и семейна политика и равни възможности" към МТСП. Изследването за наличието на дискриминация по инициатива на Европейската комисия е проведено през февруари. Анкетирани са 16 000 души в България. За различните страни броят на анкетираните е различен, посочи Абаджиева. Тя възрази срещу резултатите, тъй като по думите й те не са съпоставими. „На фона на 27 държави членки на Европейския съюз (ЕС), България е над средното ниво по отношение на дискриминацията. Работим достатъчно добре с неправителствените организации", заяви Абаджиева. „Българският Закон за защита от дискриминация е един от най-модерните - забранява се дискриминацията въз основа на 19 признаци - нещо, което в другите страни на ЕС не съществува", каза още Абаджиева. По думите й това, което ни отличава от останалите европейски страни е въпросът с ромите.
Най-честите форми на дискриминация за страната ни са нарушаване на трудовите права, неравно заплащане на мъже и жени, неприемане на роми на работа. В България има възрастова дискриминация. Дискриминацията на възрастните у нас е 38%, а за Европейския съюз - 42 %.
Според Абаджиева все още не се говори за сексуалната ориентация, тъй като обществото не е готово за това. По думите й водещ е страхът от разкриване на истината и страхът от загубата на близки, роднини, работа. Абаджиева каза още, че липсва съдебна практика въз основа на множествената дискриминация, основаваща се на няколко признака. Националният каталог на добри практики на антискриминация съдържа добрите практики по отношение на справянето с това явление в обществото.
Интернет адресът на каталога е: www. Antidiscrimination-project-bulgaria.net. Този каталог ще бъде активен поне пет години, той ще бъде допълван и обновяван.
Според д-р Десислава Панайотова, преподавател в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски",българското общество като цяло е по-толерантно от много западни общества. Пример в това отношение е, че мюсюлманите в селата подпомагат изграждането на православни храмове и обратно. „Не бива религиозните разлики да се размиват. Убедена съм, че истинска толерантност може да има там, където групите са ясно разграничени помежду си и едва, тогава когато виждаш различния и го уважаваш, можем да говорим за истинска толерантност", обясни д-р Панайотова.
Източник: агенция "Фокус" |
