Особено е характерен за Пловдив, където се е засаждал предимно на входа на домовете. Днес може да се срещне в музеи и паркове. Той украсява двора в Етнографския музей в Стария Пловдив, както и тези във възрожденските къщи. 

Може да се види в дома на Пейо Яворов, както и на художника Никола Манев. Храстът расте бавно и достига височина около метър. Не окапва през зимата и подлежи на оформяне.

"През 2015 г. започва за първи път нападение от американска бяла пеперуда, чиито гъсеници в момента започват да изсмукват соковете от листенцата на чемшира и те от зелени се превръщат в бледи и прозрачни. 

Постепенно растението остава сухо и загива буквално за седмица. Процесът започва от един храст и преминава към следващите", разказва агрономът Стоянка Еленска, която дълги години е работила в областта на растителната защита и опазване на природното наследство. 

Според нея, когато се забележат първите побеляващи клонки, е препоръчително да се обърнем към специалисти от селкостопанските аптеки с молба да спасим чемшира. Необходимо е да се напръска по указание на специалистите няколко пъти с препарат и да се проследи състоянието му до късно лято. 

"Колкото по-рано и масово се отреагира, толкова по-ограничено ще е нападението от американската бяла пеперуда. Поразените клонки трябва да се изрежат и изхвърлят, за да се ликвидира заразата и да не се наблюдават нови поражения по вечнозеленото растение. Ако се третира в началото на нападението от гъсениците, няма да се налага орязване на клонките", съветва Еленска. 

Тя апелира за спасяване на българския чемшир, който е едно от нашите национални богатства.