Въведено е на 1 април 1979 г. и от тогава смяната на часовника към лятно часово време се извършва всяка последна неделя от месец март. Тази промяна важи за 43 държави в Европа. Връщането към астрономическото време става в последната неделя на октомври.
Преминаването от зимно към лятно часово време и обратното не води до обостряне или отключване на хронични заболявания. Това обяснява пред БГНЕС д-р Мирослав Ненков, анестезиолог във Военномедицинска академия (ВМА).
"Би било спекулация, ако кажем кое хронично заболяване може да се обостри или отключи заради смяната на времето. Едва ли сериозна болест може да бъде отключена или обострена само от смяната на часа, освен ако някой човек не каже "Писна ми от тази смяна на времето" и да скочи от етажа, но това няма директна връзка", посочи д-р Ненков.
Той коментира, че по-скоро няма база за това, тъй като промяната в стила на живот от 1 час разлика не е чак толкова драматична.
"Проблемът е чисто адаптационен, тъй като си свикнал да ставаш в един час, а трябва да ставаш 1 час по-рано. Със сигурност е неприятно и ако зависи от мен, бих отменил връщането на часовника, защото не е съвсем ясно каква е ползата от това нещо.
Всички хора, които изкарват парите на нацията, ще се адаптират, ще стават в друго време, ще преживеят една седмица, ако има смисъл. Аз имам вътрешно усещане, че няма никакъв смисъл в този час и смятам, че не е толкова разумно", каза докторът.
Все пак д-р Ненков бе категоричен, че смяната от зимно към лятно часово време и обратното влияе по неприятен начин на организма ни. Ротационният период в първата седмица след смяната на времето е много неприятен, заяви той.
"Първата работна седмица не съм в тонус, депресивно ми е. Един час уж не е много, но разликата между това да стана в 06.00 часа и в 05.00 часа е доста голяма. За месеците, в които вътрешният биологичен часовник на всеки човек е настроен на определен час на ставане, промяната с 1 час напред или назад не е приятна", допълни д-р Ненков.
