Нали чудесно звучи? Непълнолетните лица, родили момиченца и момченца трябва само да попълнят заявление по образец (ако знаят да пишат, ако не - да помолят някой да им го напише) и няма проблеми. Честито! Пламенен привет!

Но само за минута помислете - какви са тези тъй облагодетелствени от почитаемата власт лица?
Това са децата, които раждат деца.

Десет дни след като е станала майка 14-годишната Гюлфен прегръща плюшено мече, подарък от социалните лелки, които са прибрали бебето й. Деси бие нейния рекорд - тя на 11 години е добила първата си рожба, гушка я, а рожбата е клюмнала като парцалена кукла.

Историите на тия две майчици са почти еднакви: израсли нежелани от родители без брак, единият от които е гастарбайтер, а другият пък никакъв го няма, отгледани от бабите си колкото да не е без хич, посещавали само отвреме-навреме училище, попаднали на улицата и изнасилени.

Те имат хиляди посестрими по съдба - на 12, на 13, на 15 години. Чиновниците от агенцията за закрила на детето ги делят на 3 вида или 3 рискови групи, както се казва на служебния им език.

В първата група са тези от ромската общност, където ранното майчинство е фамилен модел. Става дума за девойчета от циганските махали, чиято рода едва дочаква първата ми менструация, за да ги продаде на женихи, макар и те да се противят.

Във втората група са израслите без всякакви семейни грижи, сиреч - нагладували се по мизерните приюти, които си търсят навън препитание, включително на секспазара, където контрацепцията е излишен харч.

А в третата са жертвите на трафик и експлоатация - отвлечените от престъпни групи в чужбина, които са принудени да проституират, а после връщани в напреднала бременност като негодни за употреба.

Какво е общото между всички тия невръстни родилки? Те прекъсват образованието си, изоставят децата си или ги гледат в крайна нищета, с болна психика са, цялото им здраве е разбито, нямат пари за лекари и лекарства - изобщо животът им е низ от нещастия. 

При тях за хепиенд се счита да станат булки вместо ученички (без значение, че това е доживотно социално изключване) или пък бебенцата им да бъдат настанени в Дом за социални грижи, а те самите - в друг дом или при приемни родители. Тия дни стана известно, че в едно приемно семейство педофил си лягал всяка вечер с 6-годишно момченце, но кой ти гледа...

Да видим статистиката. Само за година и само в ромското гето в Сливен 145 незавършили пети клас са познали преждевременното майчинство. Най-младата е на 12. Хасково пък се гордее с три многодетни, нестигнали пълнолетие. В столичния Майчин дом средно 7 пъти седмично приемат "пубертетки" в родилното отделение и се раждат все нови и нови несретници.

Причините бодат очите: Нарастваща бедност. Престъпност. Невежество. Едва кретаща социална, здравна, образователна и правоохранителна система. Какво прави държавата при това положение? Тупа се в гърдите.

Управници се самооблажават в телевизорите:
"По Закона за закрила на детето дадохме възможност да се изгради стройна система с държавна агенция и областни отдели, в които хората все повече сигнализират за насилия над невинни дечица.". През 2001 г. сигналите били 71, а тази година - над 3000! По 10 ден! Колко хубаво, видите ли!

Или: "Около 300 души годишно получават присъди за съжителство с непълнолетни или малолетни по чл. 191 от НК. Тази година осъдените са 277, а миналата бяха 262-ма, само двама са оправдани. Законът повелява до 2,5 г. лишаване от свобода, но съдебните дела приключват с пробация, за да могат татковците да са полезни на децата, родени от деца." Не е ли трогателно?

И още: "Депутатите се заеха с четири проекта на закона за семейните помощи. "Атака" предлага да не се дават помощи на малолетни и непълнолетни майки , за да спре плоденето на маргинали, които точат касите за социално подпомагане. Приет е обаче проектът на правителството за помощи с памперси." Малко, но от сърце. Пари няма, нали знаете? Викайте "мерси" и трайте.

Казват, че тинейджърската бременност не била типично български феномен. Акселерация. Децата получавали вторични полови белези вече на 9-10 г. вместо на 13-14 както по-рано, а психически и умствено узрявали по-късно поради глобализацията. Отрицателните последици за благополучието на децата поставяли пред еднакви проблеми и България, и Англия, и Франция, и САЩ. Разликата била в подхода на политиците и обществото към тях.

Признаването на проблема е половината от решението, гласи общото правило. Обаче у нас политиците не обичат да си признават, а обществото обича да ги слави за подаянията, които получава от тях. Смята се, че така е по-весело. Като на потъващия "Титаник", когато свири оркестърът.