© | | Денонощният режим на работа става задължителен за аптеките в големите градове. В областните центрове, където има недостиг на нонстоп работещи аптеки, фармацевтите ще трябва да осигуряват 24-часови дежурства по график, предвиждат промени в Закона за лекарствата. С тях се въвежда национална аптечна карта, която трябва да осигури оптимален достъп на населението до медикаменти.С националната аптечна карта тепърва ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки, и ще се идентифицират населените места с недостиг от аптеки. По данни на Българския фармацевтичен съюз от миналата година в цели 10 областни центъра - Търговище, Шумен, Смолян, Разград, Перник, Плевен, Видин, Враца, Кърджали, Ловеч, няма нито една денонощна аптека. Без 24-часов достъп до лекарства е и цялата Софийска област. В 38 общини у нас няма аптека, която да работи с договор със здравната каса. Тепърва здравното министерство ще решава по какви критерии се определя къде не достигат аптеки. Според европейските стандарти обаче, аптека с договор с касата трябва да има до 20 км от населено място, денонощна - до 30 км.
В областните градове без достатъчно денонощни аптеки ще се правят 3-месечни графици от съответната РЗИ, в които ще пише кои аптеки и кога ще работят 24 часа. Графикът ще е задължителен, ще обхваща всички разкрити аптеки в града, а за неспазването му глобите за фармацевтите ще са от 1000 до 3000 лв. за еднолични търговци и от 2000 до 6000 лв. за по-големите фирми. Според фармацевти това ще доведе до сериозни затруднения, особено на малките аптеки, тъй като те ще трябва да наемат допълнително магистър-фармацевти, за да осигурят денонощните дежурства.
За по-малките населени места без аптеки се предлагат други мерки. Едната е, че законът вече ще позволява да се откриват "мобилни аптеки". Те ще бъдат структури на открити в областния град аптеки. Освен това в населени места с недостиг от аптеки ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти на друго място. Идеята е, че разкриването на втори и следващ адрес на вече съществуващ обект ще изисква по-малко инвестиции и разходи. На втория адрес ще работят магистър-фармацевти поне по два дни седмично по 4 часа.
С промените се задължават производителите на лекарства да публикуват на сайтовете си ежегодно списък с имената на лекарите, които са били финансирани от съответната компания за участие в конгреси, семинари и т.н. мероприятия, свързани с лекарствените продукти на фирмата. Това изискване ще се прилага и по отношение на лечебните заведения, висшите училища и другите юридически лица, осъществяващи дейности в областта на здравеопазването. Целта е по-голяма прозрачност.
Пациентите ще доплащат по-малко за частично поетите от здравната каса лекарства, предвижда наредба на здравното министерство, приета вчера от кабинета. Частта, плащана от пациентите, тепърва ще е до 60% от цената на най-евтиния препарат в дадена група. Т.е. ако касата поема няколко препарата от едно международно непатентно наименование, като най-евтиният е 1 лв. и е 100% платен от НЗОК, за останалите, частично поети, пациентите няма да плащат повече от 60 ст.
В момента няма такова ограничение, безплатен е най-евтиният, но няма таван за най-скъпия и пациентът може да доплати 50 лв. например. Подобна промяна обаче вероятно ще доведе до отказ на доста компании да продават лекарствата си през здравната каса и те ще минат на свободна продажба. |