След скока на цените с 2-3%, които Комисията за енергийни и водно регулиране (КЕВР) възнамерява да одобри от началото на следващия месец, "икономията" му ще се свие до 10%. Причината за изтъняване на тази разлика са елементите, които и след пълната либерализация на пазара ще се регулират от КЕВР.

Това са цените за достъп и пренос през мрежата, както и цената "задължения към обществото", с която се покриват преференциалните цени на ВЕИ централите, американските ТЕЦ-ове, топлофикациите и заводските централи.

"Смяната на доставчика отне 9 седмици, което е три пъти по-дълъг срок от посочения в закона, и то при положение, че ЕРП-то ми съдействаше", казва Виктор Гърбев. 

През това време той посетил 3 пъти клиентски център на ЕРП-то и е подал над 10 заявления и декларации. Виктор живее в столичния квартал "Редута" в кооперация с 32 апартамента и месечно плаща за ток около 60 лева. 

Той е решил да смени ЧЕЗ като доставчик, за да тества дали, за колко време и пред какви трудности би се изправил един битов абонат, който реши да скъса с Енергото. Според него два са основните проблеми, пред които би се сблъскал един битов клиент, ако тръгне сега да го сменя с друг доставчик.

Първият е липсата на т.нар. стандартизирани товарови профили за битовите потребители. Става въпроси за осреднени данни за почасовата консумация на ток от домакинствата. Такива са нужни, тъй като с обикновените електромери няма как да се отчита почасовото потребление. 

В момента такъв тестов профил имат изготвен от ЧЕЗ, но за да може клиентите свободно да сменят доставчика си, трите ЕРП-та трябва да се обединят около един стандартизиран профил за цялата страна, обясни Виктор Гърбев. Въпреки че изготвянето му е залегнало в Правилата за търговия с електрическа енергия, той още не е факт, допълни Гърбев.

Другата съществена бариера пред смяната на енергото е задължението да се подпише индивидуален договор с ЕРП-то за достъп и пренос през мрежата, която е негова собственост. От ЧЕЗ също ми обясниха, че това им се струва безсмислено, но трябва да спазват общите си условия, каза Виктор. 

Проблемът е, че в общите условия образно е записано, че си клиент на ЕРП-то (разпределителното дружество, което е собственик на мрежата), ако си клиент на снабдителното дружество, което е доставчика на тока.

Освен това трябва да се подпишат куп декларации, да се плати залог от 18 лв. на ЕРП-то, допълни Гърбов. Това е процедурата, която отне най-много време, добави той.

В действителност, ако не се опрости в максимална степен процедурата по смяната на доставчика на ток, за огромната част от битовите абонати това ще е непосилна задача. 

Изводът от това се налага от факта, че Виктор Гърбев е специалист, който е наясно с нормативните актове и с всички стъпки, които трябва да извърви. Търговецът си на ток той е намерил през платформата за намиране на доставчици на еленергия, която е разработил съвместно със свои партньори. За да тества наистина пазара, той е пуснал запитването си за доставчик анонимно.

Оферта е получил само от един търговец, който вероятно също е решил да тества сегмента на битовите клиенти. Виктор Гърбев не пожела да посочи каква цена на киловатчас е получил от търговеца. 

Според него обаче той го е оферирал на сляпо, без да знае товаровия му профил, тъй като при консумация от 60 лв. месечно няма как да търпи големи загуби. При масовото излизане на битови клиенти на свободния пазар обаче без такива профили няма как да се случат нещата.

Затова Виктор Гърбев е написал писмо с предложения до КЕВР, ЕРП-тата и енергийното министерство за улесняване на процедурата по смяна на доставчика на ток.