©

Младите мъже и жени в окупирания Софийски университет знаят много добре с кого се сравняват. На огромния плакат "1968″ стои надписът "Сега е наш ред".
"През 1968 г. студентите във Франция казаха "Стига! Светът не е това, което искаме", казва Ивайло Динев, 24-годишен студент по антропология. "Сега сме поставени в същата ситуацията. Когато студентите се вдигнат, всяко правителство пада", с надежда споделя Иво пред британския "The Independent".

Динев проговаря от "свободната територия на студентите", както той сам я нарича. Тук, зад величествената университетска фасада и охранителните пунктове, стоят стотици млади хора, които правят плакати, вдигат барикади и се запасяват с храна за поредната вълна от протести, която днес е най-голямото антиправителствено действие в Европа.

В последните социологически проучвания ясно се вижда, че голяма част от българите подкрепят студентската окупация. "Когато започнахме окупацията, бяхме около 50 души. Казахме си, че ако не получим подкрепа отвън, ще спрем. Вече знаем, че времето е перфектно за тази акция", казва Ивайло.

Вече 147 дни българите са на улицата, искайки оставката на правителството и край на корупцията и непотизма, които са обхванали страната. Българските протести са породени от страха, че бъдещето им зависи от една малка група "елит".
Най-бедната страна в ЕС може да се "похвали" и с високото си ниво на корупция - само Гърция е над България.
Симпатиите към протестиращите българи нарастват с всеки изминал ден. След началото на демонстрациите френският и германският посланик показаха своята подкрепа и порицаха "олигархичния модел" на управление, който не е съвместим с този на европейския.

Днес протестите имат нов епицентър. В края на октомври студентите в Софийския университет се барикадираха в Ректората и отказват да излязат, докато правителството не подаде оставка. Около 500 студенти всеки ден взимат участват в акцията, както в Софийския, така и в много други университети в страната.

В окупирания СУ и в социалните мрежи най-срещаната дума е "Оставка". В залите матраците са изблъскани в ъглите, за да има място за дебати и обсъждания по различни теми. Има планини от хляб и ябълки. Може да се видят и предостатъчно запаси от тоалетна хартия. Бюрата служат за барикади на входовете, където хулигани се опитват да проникнат. На входовете охраната събира подписи в подкрепа на протеста, както и провизии, дарени от гражданите.

През това време премиерът на България Пламен Орешарски игнорира исканията за оставка, надявайки се те да отшумят.
"Най-важното е раждането на гражданското общество, защото няма значение кое правителство ще дойде, ние вече ще му дишаме във врата и ще реагираме, казва Габриела, 23-годишна студентска по изкуства. "Знаем, че битката ще е дълга, но ще се борим и няма да се предадем", завършва тя.