©

За недоносени бебета се смятат тежащите под 2,500 кг, а от тях с екстремно ниско тегло са недостигналите 1 000 грама.

"Отглеждането и на трите деца е голям успех, защото при подобни случаи всички органи и системи на бебето са недоразвити. В отделението създаваме среда, максимално наподобяваща условията в майчината утроба. В кувьозите се поддържа определена температура и влажност, каквато и в утробата. Бебета, които не могат да дишат сами, се поставят на изкуствена вентилация, едновременно с това се провежда и терапия с медикаменти", обяснява д-р Коларова.

Едно от бебета е било на изкуствено дишане в продължение на 20 дни, но за радост на лекарите вече диша само. Друго на име Мартин е минало критичния минимум от 1000 грама и е преведено в специализирано заведение, докато достигне нужното тегло.

За изминалата година (2012) в Бургаската болница са родени общо 1885 бебета, а от тях недоносените са 247, като повечето са над критичния минимум. За най-тежките случаи в болницата освен време, усилия и денонощни грижи се отделят и финансови средства. Един ден от лечението на малките пациенти, тежащи в буквалния смисъл грамове, струва 150 лева. Според д-р Коларова, срещнала стотици родители с подобна съдба, всички усилия си заслужават.

Борис, който още е в отделението, се ражда на 15 януари с тегло от 920 грама, но след това, както при всички новородени то спада. В неговия случай на 730 грама. Бебето минава през много перипетии, получава кръвоизлив в стомаха и не може да се храни. Лекарите успяват да го стабилизират и тринадесет дни след своето раждане вече тежи 930 грама, остава съвсем малко докато надхвърли критичния минимум. Майката на бебето е на 36-години, има трима сина. Надяват се следващото да е момиче, но се ражда Борис.

"Един ден, докато стоях до кувьоза си казах, че в името му е закодирано нещо. Попитах майката и тя ми обясни, че Борис означава бори се, бори се, за да живееш! Когато разбрала, че му предстоят изпитания, избрала това име", казва д-р Коларова.

За нея да се б

©

ориш за живота на новородено е най-голямата отговорност и дълг.

"Имахме случай на майка, която роди близнаци. Едно от бебета почина. Жената беше на 40 години. Докато говорехме и й обяснявах, че има реална опасност това да се случи и с второто дете тя се протегна към мен, стисна ме за ръката и каза: "Това е последният ми шанс". Изтръпнах от мисълта каква отговорност нося. Преди време срещнах това дете, вече е на 14 години, отличничка, гордостта на родителите си. Така че си заслужава", споделя д-р Коларова.

Така мисли и възрастен мъж, който в края на дните си решава да направи дарение чрез своя внук.

"Преди няколко седмици получихме дарение от млад мъж, който изпълняваше последната воля на своя дядо. Дядото поискал да остави пари на отделение в болницата, където се дарява живот. Неговият наследник купи два монитора, които проследяват жизнените функции на новородените - ниво на кислород в организма на бебето и сърдечна дейност. Докато течеше процедурата по дарение, възрастният мъж почина", казва д-р Коларова. От отделението и болницата благодарят за хуманния жест на дарителя и неговия внук. Последната му воля е изпълнена, дарението помага в отделение, където се борят за живота на стотици бебета.