© Burgas24.bg

Още по време на нейното приемане през 2006 година Конвенцията беше оценена като четвъртия стълб на международния регулаторен режим в корабоплаването по море, заедно с трите основни конвенции на Международната морска организация - Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (MARPOL) и Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW).

Конвенцията определя минималните изисквания към моряците за работа и наемане на кораб, нормите за работно време и за почивка, жилищните условия и средствата за възстановяване и отдих, снабдяването с храна и вода, безопасните и здравословни условия на труд, медицинското обслужване, благосъстоянието и социалното осигуряване. С нея се цели да се гарантира изпълнението на изискванията на международните норми от страна на корабособствениците и операторите, както и да се укрепи познаването и прилагането на нормите. Отделено е специално внимание и на разпоредбите относно процедурите за подаване на жалби от моряците на борда на кораба и на брега, юрисдикцията и контрола на корабите от страна на държавата на знамето.

Конвенцията осъвременява и част от нормите, които действат сега. Повечето международни трудови конвенции са обсъждани и приемани в периода от 1920 до 2001 година - през различни исторически и икономически периоди на развитие. В резултат на това, една съществена част от правните норми са морално остарели в условията на все по-голямата глобализация. Част от текстовете са се оказали трудно приложими в различните държави, поради големи социално-икономически различия между тях. Много силно е изразено това при различните системи на осигуряване и застраховане на работещите на борда на корабите лица. Всичко това налага един модерен и съвременен прочит на международните трудовоправни документи, в контекста на търсене на максимален консенсус между различните държави-членки на Морската трудова конвенция.