©

Анализите показват, че рибата в тази част на Черно море е по-чиста от рибата в Средиземно море, както и от някои видове риба в другия край на Черно море. Сравнения са правени с качеството на рибата край Испания и в Неаполския залив, обяви доц. Мона Станчева, ръководител на проекта "Безопасност и хранителни стойности на черноморските хранителни продукти". Той е реализиран от Катедрата по химия в Медицински университет-Варна, с финансиране от Министерство на образованието и науката.

Замърсяването на морските храни и сравняването със световните и европейски норми се прави за първи път в България. Анализите са извършени с помощта на високотехнологична апаратура. Мониторингът на рибите, мидите и рапаните е продължил 5 години. Изследвани са риби със стопанско значение като трицона, сафрид, кая, барбуна, карагьоз, паламуд, илария, зарган, кефал и калкан. Пробите са били вземани от местни рибари, както и от пазара, разкри доц. Станчева.

Установено е още, че рибата във Варненския залив е по-чиста от тази на север край Дуранкулак, Крапец и Шабла, където течение от Дунав носи по-голяма концентрация на замърсяване. Рибата и мидите във Варненския залив пък не са по-замърсени от тези в морето, установили са още местните изследователи.

Рибата, срещана край българския бряг, като цяло има по-малко Омега 3-мастни киселини от сьомговите риби. За да си набавим нужната за организма доза, трябва да хапваме риба 2-3 пъти седмично, посъветва ръководителят на катедрата по химия в Медицински университет.

Резултатите от проучването ще бъдат включени в Националния план за действие за управление на устойчивите органични замърсители на екоминистерството, както и в отчета на България по изпълнение на Стокхолмската конвенция.