| 600 000 на воден режим | ||||||
| ||||||
От министерството на екологията твърдят, че в момента 12-те големи язовира, които главно се използват за питейно-битово водоснабдяване, са пълни на 78%. За последените 10 години това е втората по сушавост година след 2001 г., когато нивото на водата им спадна на около 60% от общия обем. Според шефа на дирекция "Води" в МОСВ Асен Личев проблем за водоснабдяването може да има едва ако то стигне до 50%. Воден режим обаче имат не селищата, чиито ВиК използват язовири, а онези, които са далеч от тях, коментира експертът. Където нямат язовири, там имат и воден режим, твърди и доц. д-р Галя Бърдарска от Икономическия институт на БАН. В по-големите градове причината е липсата на изравнителни язовири. За по-малките и за селата сушата идва заради неосигурените резервоари за изравняване на водното количество. Според доц. Бърдарска вина за пресъхналите чешми има и огромната загуба на вода, в която ние сме вероятно световни рекордьори. Заради старата мрежа и крехките й етернитови тръби губим към 60% от водните ресурси. Онези райони на страната, които си осигуряват водоподаване от повърхностни води, имат проблеми, коментира Асен Личев от МОСВ. Това са преди всичко речни водохващания, които през лятото пресъхват. Решението е да се построят някакви регулиращи обеми, за да се събира водата. Според последните сметки ние използваме 78% от повърхностните си води и тенденцията е процентът да се увеличава. Почти половината от тях отиват за индустрията, напояването гълта 33%, а за обществено водоснабдяване харчим 18 на сто. Напояването също е важна причина за сухите чешми, които дори статистиката невинаги лови. Например половината от софийското село Столник има вода само между 3 и 7 ч. сутринта, защото някъде по трасето поливат. Кметицата на гр. Елин Пелин Галя Георгиева, в чиято граница се намира селото, дори не знае за проблема. Според нея в момента в общината единствено с. Нови хан е на режим, но тя се надява да го премахне с пари от ОП "Околна среда". Според експертите най-често пресъхват чешмите на хората, които обитават басейна на р. Марица. Става дума за 217 селища с близо 178 420 жители. Край Струма на режим са 155 селища а край Янтра - 121. Но в най-сушавата за последното столетие година край Струма са останали без вода 336 831 души. Сметките на МРРБ показват, че сред държавните ВиК най-много са селищата на режим в Перник - 23, в Кърджали - 22, в София-град и в Търговище са по 15, а в Пловдив са 12. Правителството е решено да премахне най-после този дългогодишен проблем за хората чрез новата си Водна стратегия, която ще разпише стъпките и начините за финансиране на необходимите за това мерки. До есента тя остава за съгласуване между дузината различни ведомства, които сега отговарят за водата у нас. Ако успеем да се отървем от водния режим, освен че ще осигурим елементарна комунална услуга на населението, ще ограничим и безбройните аварии и течове, които той предизвиква, коментираха експерти. В момента от вътрешни източници разполагаме с общо 19 млрд. куб. м вода. Заедно с р. Дунав ресурсът става пет пъти повече. Според доц. Галя Бърдарска обаче всички планове трябва да бъдат съобразени с демографската ситуация в съответните региони. Източник: в. "Монитор" |
Още новини от Национални новини:
