 © Burgas24.bg |  |
Точките в Наредба №3, касаещи специфичните изисквания и контрола от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки са неадекватни спрямо съществуващите системи за контрол на подаваните количества газ, твърди адв. Константин Парчев. Така е, защото самите газоразпределителни дружества се явяват крайни потребители. Те са купувачи на основание договори за доставка с доставчика "Булгаргаз" ЕАД, в чиито ГРС-та са монтирани съответните измервателни уреди - на входа и на изхода.
В стремежа си да обхванат по-голям брой субекти, спрямо които да приложат текстовете на Наредбата, митниците нарушават Закона за енергетиката - чл.195 ал.1, който гласи, че количеството природен газ за потребителите, присъединени към преносната мрежа, се извършва със средства за търговско мерене, собственост на преносното предприятие. Преносното предприятие в случая обаче е "Булгаргаз" ЕАД, а газоразпределителните компании са предприятия, присъединени към чужда преносна мрежа. Следователно тези компании не са сред нормативно определените лица спрямо, които да се прилага Наредбата, допълва още адв. Парчев.
В този смисъл митниците извършват изключително повърхностен контрол и от гледна точка на това, че не отчитат и разликите в количествата, които са нормативно признати и се явяват докато газта достигне до крайния битов или промишлен абонат. Подходът на контролните органи може да се обясни с тежкото финансово състояние на "Булгаргаз" ЕАД, както и в стремежа да се генерират приходи в бюджета на база налагане на имуществени санкции, които обаче не намират нормативна опора, дори и при действието на наредба № 3, защото единствения меродавен и достоверен източник на информация за отдаваните количества газ, съобразно закона са тези измервани и доставяни със съответен протокол в ГРС - те на "Булгаргаз" ЕАД, каза още юристът.
Към момента има висящи дела от газоразпределителните дружества срещу митниците. Едно от тях мина, и бе в полза на газоразпределителното дружество. |
