Едно от най-нежните цветя е пръв помощник при сърдечни заболявания | ||||||
| ||||||
Момината сълза расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планините от 100 до 1400 м надморска височина, нарядко из цялата страна. Отглежда се често из градините като декоративно растение. Действие и приложение Съдържащите се в момината сълза гликозиди оказват характерно избирателно действие върху сърцето - усилват сърдечните съкращения, забавят сърдечната дейност, премахват неприятните усещания в областта на сърцето, нормализират кръвообращението. Те успокояват нервната система, увеличават диурезата. Момината сълза се прилага за лечение на сърдечна недостатъчност (леки форми), сърдечни неврози, нарушения на сърдечния ритъм и др. Под влияние на съдържащите се в растението гликозиди състоянието на болния се подобрява, отоците изчезват, диурезата се увеличава, изчезват задухът и цианозата. В народната медицина това действие на момината сълза е било отдавна познато и тя е намирала приложение при лечение на водянка, сърдечен задух, епилепсия и др. Важно е да се знае, че съдържащите се в момината сълза активни вещества притежават висока токсичност и затова употребата на препарати от момина сълза трябва да става само под строг лекарски контрол. Най-често се употребява тинктура от момина сълза по 10-15 капки 3 пъти дневно задължително под контрола на лекар специалист! Цялото растение съдържа сърдечно действащи гликозиди - в листата около 0,2-0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при хидролиза се разпада на агликона строфантидин и L рамноза, пише Puls.bg. Изолирани са също така и глико-зидите конвалатоксол, конвалозид, локундиозид и др. В листата се съдържа стероидният сапонин конваларин, флавоноиди — производни на изорамнетина и кверцетина, хелидонова киселина. В цветовете се съдържа етерично масло с фарнезол. |