| Природонаучният музей в Пловдив е в топ десет на музеите в Европа | ||||||
| ||||||
Г-н Тодоров, как определяте изтичащата година за Природонаучния музей? Какви резултати отчитате? Какво говорят цифрите? Първо, изключително успешна година имахме, защото посещаемостта и тази година се запази. До края на годината вероятно ще имаме по прогнозни стойности около 120-125 хиляди души, които ще са минали през нашата експозиция. Това са около 630-640 хиляди лева. Но това са прогнозни стойности, защото още не е завършила годината – все пак да го уточним това нещо. Но като цяло годината е изключително успешна. В последните няколко седмици излязоха резултатите от класиранията за проектите от сесиите на Министерство на културата. Имаме 3 спечелени проекта на стойност близо 250 хиляди лева. Със средствата ще успеем да дигитализираме голямата част от експонатите и да направим много интерактивни системи в музея, които ще привлекат още повече интереса. Т.е. може би най-значимото нещо в експозицията, което ще се случи следващата година, е изграждането на киоск система. Всеки един експонат ще има информация на киоск система, за да могат посетителите да разберат пълната информация за всеки един биологичен вид, който сме представили. Фондовете - нови фондохранилища. Тази година, която измина, успяхме да сложим фотоволтаична инсталация за 42 киловата, което ни дава определена сигурност в направлението с електроенергията, и се превърнахме в първия "зелен“ музей на България. Направихме място за паркиране на велосипеди, станахме достъпна за велотуризъм дестинация. Имаме разделно събиране на боклука. И като цяло голяма част от образователните ни модули са свързани с опазването на околната среда и грижата за нея. Изключително богата образователна програма с деца, по няколко събития имаме месечно. Всъщност до края на януари програмата ни е абсолютно препълнена и отказваме ангажименти за нови събития, което на мен ми говори, че сме дестинация, която е търсена за събития. И продължаваме да се развиваме и следващата година. От гледна точка на експонатите – тази година закупихме доста интересни видове на стойност може би над 100 хиляди лева. Това са предимно няколко австралийски животни, като коала, птицечовка, ехидна. Птицечовката още не е в този списък, но следващата година до март месец ще е тук. Имаме коала, тасманийски дявол – най-емблематичните австралийски видове. Радвам се, че успяхме да проведем близо 8-месечни преговори с австралийското правителство, което ни разреши закупуването на тези животни, защото те са с големи рестрикции от Австралия за продажба извън държавата. Така че тук ги чакаме в началото на януари и ще открием нова витрина с австралийски видове. Това е най-значимото нещо, което успяхме да постигнем в експозиционен план, защото е наистина нещо уникално за Европа, изобщо за света, защото тези животни не се продават свободно. Да кажем за тези, които не познават още музея, не са идвали, колко са точно експозициите, колко са експонатите в тях? Музеят разполага с 16 експозиционни зали. На горния етаж това са помещенията, в които са разположени препарираните животни, като следват еволюционен принцип. Тръгва се от минералите и по стъпките на еволюцията стигаме до бозайниците. На долния етаж са разположени живите животни. Имаме морски аквариум с близо 30 хиляди литра соленоводни аквариуми – най-големият на Балканския полуостров и за Европа е най-големият, който се намира във вътрешността на страната. Имаме 6 вида живи акули и множество корали, много интересни видове, октоподи, медузи. От друга страна, сладководният аквариум е най-богатият – с 263-270, там е малко динамична цифра, сладководни видове от цял свят. Тук напоследък успяхме да закупим една риба балон, която е изключително интересна. 5 хиляди лева дадохме за тази риба, но тя е наистина много атрактивна, участва в много панаири по сладководна акваристика. Успяхме да завършим залата с терариума на крокодила Хектор, която беше изцяло нова зала, реконструирана тази година. Тази риба лесноприспособима ли? Не, много лесноприспособима е. Тя е сладководна и няма проблеми с отглеждането й. При морските аквариуми е малко по-сложна ситуацията. Вие може би със сигурност ще се сещате и за още неща, които сте направили, но аз сега искам един малко по-различен въпрос да ви задам. Как виждате в представите си модерния Природонаучен музей? Има ли опит, от който вие черпите или искате да почерпите, ако имахте такава реална възможност, разбира се? И това ли е, което сте постигнали, или искате още? Всъщност, в последните години аз си направих труда да обиколя повечето европейски музеи, природонаучни музеи визирам предимно, разбира се, за да можем да си сверим часовника горе-долу къде се намираме в пространството. "Откраднахме“ доста идеи в това направление. Всъщност установихме, че основният модул, който ни отдалечава от световните музеи, са т.нар. зали, създадени на екологичен принцип. Примерно, това е зала, която пресъздава местообитанието на африканските животни – с бозайници, птици, насекоми. В нея са показани не само животните, а са поставени в една сравнително реална среда. Всъщност нашата експозиция доста надминава експозициите на повечето европейски музеи, с изключения на тези модули, и това е отправната точка, към която се стремим, за да може да ги настигнем. При един евентуално такъв развой на събитията, мисля, че ще станем дори в топ десетката на природонаучните музеи в Европа, с което трябва да се гордеем. Това е страхотно, наистина! И още един по-страничен въпрос: До каква степен е важно да познаваме флората и фауната около нас? В този смисъл, каква е мисията на вашия музей? Аз съм изключително благодарен за този въпрос, защото всъщност това е основната мисия. Целейки ние да представим възможно най-голямо биоразнообразие, най-нетрадиционни и непознати видове, както и най-познатите видове, всъщност ние получаваме не само една визуална представа за тях, но и покрай всичките образователни елементи, които имаме, получаваме и представа защо те трябва да бъдат съхранени и опазени, защо е необходимо да опазваме това, което имаме около нас. Тук е много важно да посочим, че музеят е една образователна среда, а не е просто едно място, където са поставени едни животни. Всъщност основната част, която целим и мисля, че доста добре успяваме да постигнем, е образованието и това да покажем защо тези видове трябва да бъдат съхранявани, защото това е нашето бъдеще, бъдещето на децата ни. И много благодаря за този въпрос, защото това е всъщност основата, към която се стремим. И какви са ви впечатленията - хората познават ли достатъчно добре този свят, който ни заобикаля? Първоначално доста голяма част от посетителите, влизайки вътре, казват "Ох, ами ние не знаехме, че изобщо има такова нещо в България“, а излизайки от музея, излизат с усмивка и казват "О, беше страхотно! Пак ще дойдем“. И това е един добър отзвук, че сме си свършили работата както трябва. Всъщност основният принцип, на който сме изградили нашия музей, е "Добре дошли в различните светове“, за да може всеки един от хората, които се интересуват от някаква малка частичка дори от заобикалящата ги среда, да получат информация за всичко останало, което ни заобикаля. Примерно, ако някой се интересува от паяци, докато стигне до паяците в музея, той ще види цялото многообразие на минерали, скали, може да го потопим в Космоса и да му дадем информация за всичко, което ни заобикаля, и по този начин да го мотивираме, че това, което вижда, трябва да бъде опазено. Да. И сега не мога да не попитам какво да очакваме през следващата година. Имате ли някакви конкретни планове, конкретни нови проекти, които сте задействали вече? О, да, да. Доста амбициозно сме си поставили развитието на музея следващата година, най-вече в киоск системата, която ни беше одобрена през проект на Министерство на културата. Това значи, че във всички зали на музея абсолютно всички експонати, които са може би над 5-6 хиляди, ще бъдат снабдени с дигитални киоск модули, чрез които всеки един посетител може да прочете информация за абсолютно всичко, което вижда пред себе си. Това е огромен труд, защото тази информация трябва да бъде набрана, систематизирана, да бъде разработено съответното приложение, но съм убеден, имайки предвид екипа, с който работя, че това ще го постигнем. От друга страна – фондовете, които сме предвидили да бъдат изградени. Тази година успях да стигна до един препаратор в Австралия, който е склонен да ни продаде експонат на птицечовка. Птицечовката е яйцеснасящ бозайник и може би след голямата панда е най-емблематичният вид в света. Бих казал, че откакто съм директор на тази институция се опитвам да намеря такова нещо. Свързали сме с над 50-60 препараторски работилници в Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Всички казваха "Не, не, абсурдно е, няма как да намерите това нещо“. И бих поделил сега информацията, че в момента вече имаме договорки, даже имаме и сключен договор с препаратор от Австралия, който някъде в средата на март месец ще ни снабди с такова нещо. Така че тук сме не един гърди напред, ами в космоса отиваме. Кажете дали е достатъчно стимулиран пък екипът ви? Вие няколко пъти казвате за екипа, че сте доволен от екипа. Това всъщност е най-трудното нещо, което успях да постигна – да създам един добре работещ екип, който да е както един часовник, всеки да е едно зъбно колело от него и да се включва в работата на общия механизъм. Стимулирам ги, те работят доста активно не само за музея, но и по различни проекти, което им дава допълнителен стимул за развитие. Голяма част от тях се занимават и с научна работа. Това абсолютно подкрепям, защото това пък развива научното направление на нашата институция. Но е много трудно с персонала, както знаете, не само при мен, а всякъде. Въпросът е да намерим правилния механизъм, за да ги стимулираме, за да могат да имат желание да се развиват и да вървят напред. А покрай тях – и цялата институция, в която работят. И накрая – какво си пожелавате за новата година? Ами, то е малко тривиално, но най-вече здраве, за да може да имаме достатъчно сили и енергия, за да изградим тези неща, които сме предвидили в програмата си. Оттам нататък е голяма доза късмет. За момента мисля, че късметът е на наша страна и всичко това, което правим, ще зарадва хората, които идват при нас. |
Още новини от Национални новини:
