| Водещ специалист по ендокринология: Предиабетът може да се установи по няколко начина | ||||||
| ||||||
Един от водещите специалисти по ендокринология проф. д-р Михаил Боянов от Клиниката по ендокринология на УМБАЛ “Александровска" представи информация за рисковите фактори, които водят до развитие на предиабет и захарен диабет тип 2, как тези състояния се отразяват върху сърдечносъдовото здраве, значението на профилактиката и превенцията на предиабет и захарен диабет тип 2. - Проф. Боянов, как се определя, че имаме предиабет, и как - диабет? - Предиабетът е гранично състояние, преди да се развие болестта захарен диабет. То може да се установи по няколко начина. Първият начин е, когато сме измерили кръвната си захар сутрин на гладно (и в последните 10 – 12 часа да няма тежко преяждане и препиване) и тя доближи или премине над 6,1, но все още е под 7. Това е нарушена гликемия на гладно. Вторият начин е, когато човекът има много рискови фактори и го подложим на обременяване с глюкоза. 75 г глюкоза се разтваря във вода, изпива се и се следи кръвната захар на втория час. Ако стойностите са високи и надвишават 11.1 говорим за нарушен глюкозен толеранс. Нарушената гликемия на гладно и нарушеният глюкозен толеранс могат да съществуват поотделно, могат и заедно. Гликемия на гладно е най-малката опасност, следва нарушеният глюкозен толеранс, а трета степен на опасност са двете заедно, като по-нататък отиваме към захарен диабет. Има и трета, по-модерна възможност за изследване, когато се колебаем в диагнозата. Тогава използваме гликираният хемоглобин – той е маркер за среднодневната кръвна захар в последните три месеца. Поне 10% от случаите на предиабет годишно преминават в диабет. Има и случаи, при които процесът се връща назад. Това са обикновено хората, които променят начина си на хранене и движение. Обикновено това са пациенти, които са отслабнали. Сериозното редуциране на телесното тегло може да доведе дори до оздравяване от захарен диабет. - Защо е важно да установяваме стадия предиабет? - Преминаването от здраве към болест започва обикновено с натрупване на повече килограми с напредването на възрастта и с леко повишаване на секрецията на инсулин, което компенсира инсулинорезистентната (нечувствителна на инсулин) мастна тъкан, която натрупваме с годините. Когато изследваме лабораторно един пациент, първо виждаме индекса на инсулинова резистентност, който включва изследване на нивото на инсулина. И тъй като инсулинът може да се повишава драстично с нарастване на телесното тегло, този индекс на инсулинова резистентност нараства. Трябва да отбележа, че инсулиновата резистентност не е болест и няма регистрирани лекарства за нея. При това състояние панкреасът се опитва да компенсира нечувствителните на инсулин тъкани. Но в даден момент клетките в панкреаса започват да умират (панкреасът се изморява) и настъпва бета-клетъчен дефект. При него инсулинът, който се произвежда, дори да е повече, не отговаря на нуждите на организма и в резултат на това нивото на кръвната захар тръгва нагоре. Така се случва преходът от предиабет към диабет. Между настъпването на предиабет и диабет минават средно пет години. Но ние искаме да се намесим рано. Защото при откриването на диабета 50% от хората са с усложнения. А най-много ни плашат усложненията атеросклероза, инфаркти и инсулти. Атеросклерозата започва още в стадия на предиабет. Ако ние обаче превентираме предиабета, ще успеем да повлияем и на атеросклеротичния процес. Тук ще вметна, че за развитието на атеросклерозата влияе още тютюнопушенето, високите липиди в кръвта, високото артериално налягане. Това е комплекс от "лоши другарчета“, които се дължат на заседналия начин на живот, прехранването и на увеличената продължителност на живота на хората. - Как да открием рисковите за предиабет и диабет хора? - Има два подхода. Единият е да ги търсим по наличие на медицинска анамнеза или заболявания, които се свързват с предиабет и диабет. Това са хора с високо телесно ниво, с хипертония, с повишени масти в кръвта, с метаболитен синдром, които имат родственици със сърдечносъдови заболявания, с прекарани инциденти – инфаркт и инсулти. Вече към рисковите фактори се добави поликистозата на яйчниците при жените, лечението с антипсихотични медикаменти и т.н. Този подход за определяне на риска е медицински. Вторият подход е измислен в напредналите страни, в които от риска за предиабет и диабет се интересуват здравните застрахователи, а не толкова лекарите, за да прецени размера на заплащаните здравни вноски. Техният подход е основан на въпросници, които могат да се попълват от всички хора. В зависимост от риска, който се установи чрез въпросника, се решава дали има смисъл на този човек да се направят лабораторни изследвания или не. Този въпросник, наречен FINDRISK, е валидиран, утвърден и се използва в България. Лесен е за попълване. Накрая трябва да се съберат точките и това е сложното – не е ясно дали може да се справи със задачата някой възрастен човек, който не вижда добре и не може да получи помощ от близки. Идеята на въпросника е да се попълва пред кабинета на общопрактикуващия лекар от всичките му пациенти и така да открива рисковите групи. В зависимост от сбора точки има различни категории на риска за предиабет и диабет. Въпросникът беше в основата на едно пилотно проучване в България – общопрактикуващи лекари изследваха 600 жени и 600 мъже, но не от общото население, а като избираха само хора с наднормено тегло и затлъстяване. При 12 точки и повече правеха изследване на кръвна захар на гладно, а при някои от участниците в проучването пускаха и гликиран хемоглобин. Данните бяха представени през октомври 2023 г. на Националната конференция на общопрактикуващите лекари. Около 12% от изследваните се оказаха със захарен диабет тип 2 и поне 8% бяха с предиабет. Доста ме изненада фактът, че гликираният хемоглобин, когато се гледа сам по себе си, дава много висока вероятност за предиабет и диабет. Но изследването на гликиран хемоглобин в България невинаги е перфектно валидно. Идеята на всичко това е да се диагностицира предиабетът, когато е обратим с помощта на промяна в стила на живот – с промяна състава на храните в менюто, с намаляване на калориите и с повече физическа активност в ежедневието. Така ще осигурим поне 5 – 10 години на нашия пациент да бъде в по-ниска рискова категория за диабет. Ако нищо не правим, вървим право към ентропията. А ако правим нещо от време на време – забавяме болестния процес и пак тръгваме към него, пише zdrave.to. Когато от самото начало правим превенция и продължим да я правим с постоянство години наред, ние задържаме човека в състояние на нисък риск. И когато на нашия пациент му напредне възрастта, ще има по-малка вероятност да стигне до усложненията атеросклероза, инфаркт или инсулт. |
Още новини от Национални новини:
