| ЕК дава на съд България и Румъния | ||||||
| ||||||
Градовете трябва да изградят необходимата инфраструктура за събиране и пречистване на градските отпадъчни води. Несъбраните или непречистените отпадъчни води могат да изложат на риск човешкото здраве и да замърсят езерата, реките, почвата, крайбрежните и подземните води. България и Румъния се възползваха от дерогации, за да се съобразят с тази директива. В България 10 града с над 10 000 жители не изпълняват изискванията на директивата относно канализационните системи. В 20 големи града градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подходящ начин. В 30 големи града България не осигурява по-строго пречистване преди заустването на отпадъчни води в чувствителни зони. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г. Комисията изпрати на България официално уведомително писмо през юли 2017 г., последвано от мотивирано становище през май 2020 г. Комисията счита, че досегашните усилия на органите на България и Румъния са недостатъчни, и поради това предявява иск срещу България и Румъния пред Съда на Европейския съюз, пише БНТ. Европейската зелена сделка цели нулево замърсяване за ефективна защита на човешкото здраве, опазване на околната среда и постигане на неутралност по отношение на климата. Съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води държавите членки трябва да разполагат с канализационни системи за всички селища с най-малко 2000 жители. Когато създаването на канализационна система не е оправдано, по-специално защото това би довело до прекомерни разходи, вместо това могат да се използват индивидуални или други подходящи системи, при условие че те постигат същото равнище на опазване на околната среда. Държавите членки трябва също така да гарантират, че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи селищата с най-малко 2000 жители, съответстват поне на нивото на вторично пречистване (състоящо се от пречистване на органични вещества в градските отпадъчни води), преди да бъдат изпуснати в околната среда. Ако дадено селище зауства отпадъчните си води в чувствителна зона, тя трябва да гарантира, че те са подложени на пречистване, което е по-строго от вторичното. Въпреки че спазването на директивата е отговорност най-вече на националните органи, България и Румъния са се възползвали от значително финансиране от ЕС за пречистване на градските отпадъчни води чрез проекти по линия на политиката на сближаване. |
Още новини от Международни новини:
