| Платежоспособни българи на средна възраст, около 35-40 години, са традиционните купувачи на имоти | ||||||
| ||||||
Изключение са големите градове, където има ръст на броя на сделките, както и морските градове Варна и Бургас. Това показва, че пазарът на недвижими имоти се измества от малките населени места към големите, следвайки демографските и икономическите тенденции в България, коментира експертът. Очакванията му за последното тримесечие на 2024 г. са резултатите като цяло за страната да са аналогични по брой на тези през съответното тримесечие на миналата година - 62 368 продажби. Ако се задържат тези равнища - нещо, което се наблюдава през първите тримесечия на годината, вероятно към края на 2024 г. продажбите ще са между 215 000 и 216 000, с колкото завърши и 2023-та, прогнозира председателят на НСНИ. По отношение на цените на жилищата през 2025 г. Александър Бочев изрази очакване за задържане на сегашния тренд на растеж и повишаване от 10 или малко над 10 процента на годишна база. Въпреки че предпоставките да има активизирате на пазара са налице - лихвите по депозитите и по кредитите са стабилни, много нисък процент на безработица в България, което дава допълнителна сигурност на хората, че биха могли да си позволят дългосрочно да изплащат кредити, без да загубят работните си места, в момента пазарът е в очакване, посочи председателят на НСНИ. Според него застиналият пазар говори, че основните играчи са объркани заради неяснотата около присъединяването на страната към еврозоната. Бочев смята, че най-вероятно ще има завишаване на цените след влизането на България в еврозоната, а ако това не се случи, по-вероятно е пазарът да остане на същите равнища. Извън това безспорен е фактът, че пазарът е стабилен, обобщи председателят на НСНИ развитието на българския пазар на недвижими имоти през последните четири години. Ако съпоставим данните с 2021 г. и 2022 г., се наблюдава спад на продажбите от 2 процента (2022 г. спрямо 2021 г.) и съответно минус малко над 11 процента (2023 г. спрямо 2022 г.). Въпреки стабилността на пазара цените на имотите се повишават средно с около 10-15 процента, с по-чувствителен ръст в няколко от големите градове и спад в някои от малките населени места. Подобно сегментиране по отношение на темповете на растеж на цените на недвижимите имоти се наблюдава и в различните квартали на големите градове, каза Бочев. Трайно се запазва тенденцията към покупка на по-големи имоти. Конкретно за София, в районите, които са се утвърдили като подходящи за живот на семейства с деца, се търсят тристайни - с две спални, четиристайни, дори и по-големи, коментира председателят на НСНИ. В районите около висшите учебни заведения, бизнес парковете се търсят по-малки жилища, защото доста млади хора работят и учат в тези части на населените места и предпочитат двустайни или дори по-малки жилища. Освен това и инвеститорите, които искат да купуват имоти с цел отдаване под наем, също предпочитат да направят вложенията си в по-малки имоти в тези райони. По традиция купувачите в страната са платежоспособни българи на средна възраст около 35-40 години, достатъчно млади, за да могат да получат и кредитиране за по-дълъг период от 30 години. Това са хора, които вече са изградили кариерата си, те са със сигурни доходи, могат да обслужват заемите си, някои от тях вече са и с натрупани спестявания, с които могат да си позволят да купят желания имот с лични средства. Промяна на профила на купувача не бих казал, че има, но вероятно след последните промени, които бяха наложени от БНБ, може би от пазара биха се оттеглили хората с най-ниските доходи, които са имали намерение да купуват жилища или някакъв друг имот, посочи председателят на НСНИ, но допълни, че за тази група не е изключено и пренасочване на интереса към по-бюджетни и малки имоти в по-евтини квартали. |
Още новини от Национални новини:
