| 133 години от Освобождението на Несебър | ||||||
| ||||||
Исторически данни: Руско-турската Освободителна война (1877 - 1878 г.) е едно от най-значимите събития не само в българската, но и в европейската история. Априлското въстание през 1876 г. и зверските изстъпления на турските власти за потушаването му са причина за дипломатическа активност на Великите сили, които търсят решение на "Българския въпрос" и туширане на етническото напрежение в прогнилата Османска империя. На 8 юли 1876 г. руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка "Райхщад", откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение - Райхщадско споразумение. Това споразумение е малко известно - то се отнася за бъдещата политическа карта на Балканите. Австро-Унгария не желае Русия да създаде една голяма балканска държава, защото това ще засили позициите ѝ на Балканите и ще попречи на плановете на Австро-Унгария за окупация на Босна и Херцеговина. Руският император се съгласява да не допусне образуването на голяма балканска държава след евентуалната война с Турция, което е неправилен дипломатически ход и е една от причините за свикване на Берлинския конгрес след войната. През декември 1876 г. е свикана Цариградската посланическа конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на България и Босна. Турският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение. След като методите на дипломацията се оказват неуспешни на 24 април 1877 г., с издаден в Кишинев манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. Тя се води на два фронта - Кавказки и Балкански. На Балканския главнокомандващ е великият княз Николай Николаевич. Знаменателните победи на руските войски при Шипка, Шейново и Плевен причинили обрат в хода на военните действия. Цялото Южно Черноморие и Несебър са освободени в заключителната фаза на войната. В началото на 1878 г. руската армия е на 20 км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени) на 31 януари 1878 г. Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия. В Одринското примирие е определена демаркационна линия, която започва от гр. Котел по р. Медвенска, минава по р. Луда Камчия, Боаз дере (с. Шиварово) и през с. Уланлии (с. Руен) и р. Хаджийска достига до Месемврия (Несебър). Главното руско командване разпоредило и след примирието да продължи настъплението на руските войски с цел завземане на незаетите селища и териториите, населени с българи. Левият страничен отряд, командван от генерал-лейтенант Е. К. Делингсхаузен се отправил към селищата от Югоизточна България и черноморското крайбрежие. Превзети са последователно Сливен, Котел, Карнобат и Айтос. На 6 февруари 1878 г. "летящият" отряд на полк. Александър Михайлович Лермонтов превзема гр. Бургас. По негово нареждане руски ескадрони потеглят към Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър). На 8 февруари 1878 г. 2-ри ескадрон на 13 драгунски полк начело с майор Колонтаевски превзема Несебър. Очаквайки освободителите, преди пристигането на руските войски, местните жители обезоръжили целия турски гарнизон в града и му отнели 3 оръдия. В района върлували шайки от башибозуци и черкези, които запалвали селищата и избивали българите. Много хора били приютени и спасени в Несебър. На 8 февруари жителите на града, застанали зад древните крепостни стени посрещнали много тържествено братята-освободители - с хляб и сол, камбанен звън, хоругви и икони. След като освободили черноморското крайбрежие руските войски изпълнили стратегическите цели на войната. На 3 март 1878 г. Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, който е прелюминарен (предварителен). Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. В освободените български територии е въведено временно руско управление. На 22 февруари 1878 г. Месемврийска околия е включена в новосъздадената Сливенска губерния под управлението на полк. Ильяшевич. Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно останалите Велики сили (Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) предизвикват преразглеждане на Санстефанския договор на Берлинския конгрес. Сключеният на 13 юли 1878 г. Берлински договор между Великите сили и Османската империя е окончателен. Той води до разпокъсването на българския етнос - създават се Княжество България (със самостоятелно управление, васално на турския султан, задължено да плаща ежегоден данък) и Източна Румелия (автономна област в рамките на Османската империя). Земите, населени с етнически българи в Македония, част от Източна и Западна Тракия остават в пределите на Османската империя. |
Още новини от Регионални новини:
