| Футуролог: Изкуственият интелект унищожава плурализма | ||||||
| ||||||
Романът "1984“ на Джордж Оруел от 1949 г. много често е цитиран като метафора за контрол, за наблюдение, за потисничество, но в него са застъпени много повече теми, посочи доц. Тодорова. "Оруел говори за наблюдение на всички с камери, за това, че властта знае какво се случва във всеки един момент. Осъзнаването, че ние сме обект на такова наблюдение води до контрол на езика и мисълта. Когато моделираме поведението и изказа си, ние се борим със собствените си мисли, с порива си за свобода и независимост и ги подчиняваме така, че да имаме това образцово поведение“, коментира тя. През 1932 г. излиза "Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. Това е антиутопия, която поставя акцент върху генното инженерство и дизайна на живота. "Той пише за употребата на лекарства, които променят настроението и винаги ни правят ведри, щастливи, адаптивни, и общество, което е движено от консуматорството и незабавното удовлетворение. В момента всеки втори американец в някакъв етап от живота си е взимал или взима постоянно антидепресанти и стимуланти, просто защото начинът на живот е такъв – има свръхвисоко очакване за изключителна работоспособност, адаптивност, честа смяна на работата, дълго пътуване до работното място. Всяко отклонение и личностно изтощение се охарактеризира като някакво заболяване и хората буквално са прикачени към този тип лекарства, понякога за цял живот“, посочи Мариана Тодорова. "Невромантик“ на Уилям Гибсън от 1984 г. предсказва появата на интернет и виртуалната реалност. "Гибсън е автор на термина и концепцията за т.нар. "киберпространство“. Той казва, че това е глобална мрежа от взаимно свързани компютри. Той дава изключително голяма тежест на виртуалната реалност, в която VR технологиите стават част от ежедневието“, разказа доц. Тодорова. Виртуалната реалност вече е факт, но ефектът на изолация заради COVID пандемията забавиха масовизирането й, посочи тя. "Това, което разбрахме за себе си през този период, е, че всъщност ние сме социални и материални същества и имаме нужда от близост, да се съотнасяме към материалния свят. Вероятно виртуалната реалност ще бъде следващата силно въздействаща технология“, прогнозира футурологът. Романът "451° по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри е издаден през 1953 г. Той описва тоталитарното общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене. "Това е антиутопия с един анахронизъм, изключителен роман, който показва как обществото е обсебено от плитки, повърхностни забавления и е в невероятен упадък на критичното мислене и четене – нещо, което за съжаление виждаме днес. Това започна да се случва с въздействието на социалните медии, с допаминовото удоволствие, със смяната на стимулите, бързото скролване по съдържанието, което приучава мозъка да си вземе дозата допамин и серотонин, и че може да не се фокусира и задълбочава. Нашият мозък винаги ще предпочете краткия път, на нас ни е вродено да намираме лесния път и трябва да положим когнитивно усилие за дълбокия“, коментира Мариана Тодорова. Изкуственият интелект и лесните отговори на запитванията задълбочават тези процеси. "Изкуственият интелект унищожава плурализма, не целенасочено – той просто смила всичко и създава усреднена информация. Понякога ни е необходимо да се сблъскваме с невярна, с коренно противоположна гледна точка, за да можем все пак да оценим алтернативата, другия изходен ъгъл. Боя се обаче, че поколението Z е леко изгубено, защото те не четат в тази степен, в която ние сме го правили. Затова новите учебни програми трябва да наблегнат на това“, смята доц. Тодорова. Едуард Mорган Форстър пише антиутопията "Машината спира“ през 1909 г. "Разказът е много интересен с това, че казва, че хората ще бъдат изолирани един от друг доброволно и ще разчитат на огромна технологична мрежа за комуникации и препитание – малко като в "Матрицата“. Те няма да имат нужда от непосредствен контакт, от място, на което да се виждат, защото посредникът, който ще способства те да извършват всички свои дейности и да общуват, ще бъде тази глобална машина, което е интернет. Всичко, което ние правим, минава през този тип комуникация. Много хора привиждат в това, което Форстър пише, и пандемията от COVID-19, защото тогава ние наистина бяхме в изолация и изцяло разчитахме на този тип комуникационни канали“, разказа доц. Тодорова. При Форстър хората правят това доброволно. "Те се превръщат в едни пасивни физически същества, които просто не желаят да полагат усилия на физическо равнище. Той дори не набляга толкова върху интелектуалното, защото те продължават да общуват, но просто нямат стимул да живеят като физически същества. Тук имаме едно и самопотвърждаващо се, но едновременно с това самоотричащо се пророчество, защото имаме тази глобална мрежа и социалните медии, но разбрахме за себе си, че това не ни харесва, че все още имаме нужда да усещаме, да преживяваме с тялото си“, коментира футурологът. "Сънуват ли андроидите електрически овце?“ на Филип Дик е написана през 1986 г. В нея писателят говори за изкуствения интелект като за граничност, която ни кара да се замислим какво значи да си човек. Той поставя въпроса дали андроидите са равностойни на човешките същества или не. "Изкуственият интелект ни показва колко уникален феномен е животът и как всъщност ние не можем да го разберем. Често казваме, че изкуственият интелект е мъртъв, защото той борави с данни, но все още не може да прогнозира, да се позиционира в различни реалности, да "мисли“ за много неща едновременно и да поддържа тази нишка на пребиваване, на водене на разговор. Това повдига втория важен въпрос – ако не можем да кодираме минимален базисен морал в изкуствения интелект, ако не можем да създадем критерии за истинност и етичност, той равностоен ли ни е, ако прави всичко като имитация? От друга страна това ни е необходимо, защото той става някакъв нов вид, дигитален вид, който ще ни бъде колега, съдружник, асистент“, коментира доц. Тодорова. Артър Кларк е възприеман от научната общност не просто като писател фантаст, а като футурист с принос към науката. Той пише "Една одисея в космоса през 2001-та година“ през 1968 г. "Той прави това по един доста по-фин начин, с доста рационализиране и обяснение защо това се случва и как се случва. Той е работил в RAND Corporation, бил е консултант на множество научни проекти. Той е бил визионер, стратег и човек, който влага визията си за бъдещето със съответните стъпки така, че те да се сбъднат“, посочи Мариана Тодорова. В романа си Кларк описва изкуствения интелект във вида, в който го познаваме днес. "Това са точно тези интелигентни системи, от които човечеството има нужда и които решават сложни проблеми. Затова ние създаваме големите езикови модели и затова компаниите толкова ревностно се надпреварват да ги усъвършенстват и да ги направят още по-добри.“ Кларк описва много точно интерфейсите на съвременните таблети и телефони. Той е и своеобразен дизайнер на продуктите. "Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс според Мариана Тодорова е метафора. "Всеки, който чете тази книга, намира отговорите за себе си, интерпретациите са толкова различни. За мен тя е метафора на това, че от една страна всичко е взаимосвързано и ние сме много подобни, а от друга страна възприемаме реалността, текстовете по много различен начин. Тя е и метафора на интернет, на електронните книги, на това уникално съчетание на информация по различен начин всеки път. Нишката в романа е ние ли сме субект на собствената си воля и ние ли градим живота си или имаме някакъв принос, но той е суров и автентичен и просто се случва. Може би понякога отговорът не ни е необходим, а ни е необходимо търсенето“, допълни доц. Тодорова. В "Снежен крах“ от 1992 г. Нийл Стивънсън говори за метавселена и виртуална реалност. "Към днешна дата имаме виртуални светове, в които общуваме чрез аватари. Това е най-масово развитата концепция от Зукърбърг, но сега с изкуствения интелект, който е и наш асистент, той ще бъде наш аватар. Другото, което много ме порази, е дигиталната валута“, коментира Мариана Тодорова. В "Сблъсък“ от 1978 г. Стивън Кинг разказва за един опустошен от грипна пандемия свят и последиците от това. "Романът е интересен в контекста на това, което преживяхме с COVID-19. След подобни пандемии винаги следва сериозна икономическа криза или други негативни събития. Случи се това, което се е случило след пандемията от испански грип, което показва колко сме късогледи – и икономическа криза, и война. За това говори и Стивън Кинг“, разказа доц. Тодорова. |
Още новини от Любопитни новини:
