| Навършват 120 години от рождението на един от най-значимите български поети | ||||||
| ||||||
Той е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет. Никога не се приспособява към идеологически и политически принуди Признат ерудит с изключителна хуманитарна култура, Далчев никога не се поддава на идеологически и политически принуди. Живее повече от скромно, без да се оплаква, изолира се от негативните явления. Запомнен е с моралната си безкомпромисност, с която се разграничава от "лъжата, угодничеството, интригантството, заговорничеството, груповщината, умишленото изопачаване“ Любов Над старото тържище ален бе залезът като домат и все тъй строен, все тъй млад стоеше бедният хамалин. Засипваше дрезгавина очите, веждите му вече, но не дойде и тази вечер зеленооката жена, която го веднъж повика с очи, със поглед, без слова и зарад тежкия товар му заплати една усмивка. Да би дошла и тази нощ… да би му станала невеста… до гроба би я носил весел на гръб в широкия си кош. И всеки гвоздей от обущата му би грял в нощта като звезда, когато долу през града към къщи с нея ще се спуща. Сънуваше ли? Сам в света, хамалинът стоеше влюбен. И мракът от лика му груб бе изтрил и сетната черта. 1927 г. |
Още новини от Национални новини:
