| Българите стават по-богати | ||||||
| ||||||
Повод за включването на Гълъбинов в ефир бяха статистически данни от НСИ, които ни представи д-р Десислава Димитрова, началник на отдел "Статистика на условията на живот“, дирекция "Демографска и социална статистика“ в Националния статистически институт. “Покупателната способност на домакинствата представлява количеството стоки, което може да се купи средно на човек от домакинството. Цифрите показват, че нараства тази способност за повечето храни през 2023 спрямо 2022 . При маслата тя се е увеличила с около 16%, при зрелия фасул - 16,5%, при хляб - 15%. Все повече стоки и услуги могат да закупят хората", представи данни от последното проучване на института д-р Димитрова. “Наблюдаваме, че има увеличение на разходите като относителен дял спрямо общия разход на домакинствата. Българинът най-големи суми отделя за храна и безалкохолни - 29,7%. Следват разходите от 12% за вода, електроенергия и битови нужди, 7% за транспорт, имаме нарастване на разходите за здравеопазване с 11,7%", отчете д-р Димитрова. “През 2023 г. 87,9% от домакинствата в България живеят в собствено жилище.7,8% живеят в жилище, без да плащат наем. Под наем живеят 4,3% от наблюдаваните домакинства, около 9% от домакинствата имат второ жилище. Изследванията показват около 2,1-2,3 души средно, които живеят в едно домакинство", заявиха още от НСИ.. “ Животът е поскъпнал, но и доходите растат. Националният статистически институт изкара данни за инфлацията, касаещи срока от март 2023 до март 2024 г, изводът е, че инфлацията е около 3% на годишна база. Хармонизираният индекс на потребителските цени е 3,3% - т.е. забавя се увеличението на цените", отчете на свой ред Румен Гълъбинов. “НСИ ни показва,че за миналата година в последното тримесечие имаме увеличение във всички показатели на потреблението - индивидуалното и като цяло. За този период индексът на цените на имотите се е повишил с 10,1% - очевидно има потребление. Това движи и ръста на икономиката. Излязоха и данни за последните 10 г, в които се вижда, че в България отбелязваме 2 пъти увеличена покупателна способност за този времеви период", отбеляза още Румен Гълъбинов. България е на 60% от средните нива на паритет на покупателна способност в Еврозоната, към която се стремим, сподели финансистът. “Членството ни в ЕС подпомогна процеса на натрупване в икономиката на ресурс, който влиза и в потреблението под формата на публично и индивидуално потребление. Доходите също са функция от подпомагането от еврофондовете. Реализираме възможности, свързани с общия европейски пазар - свободно придвижване и търговия. Остава и по сухопътна линия да станем окончателно част от Шенген и това ще завърши интеграцията ни в ЕС. Това ще ни позволи да берем още плодове от членството ни", убеден е експертът. “Повечето хора, които се чувстват бедни, неудовлетворени, търсят виновници между тези, които нямат вина за състоянието им. Не са виновни ЕС, нито Еврозоната за това, че се усещат без достатъчно доходи. Напротив, членството ни в ЕС е предпоставка за икономически растеж. Статистиката е красноречива. Всеки има правото да се чувства така, както прецени, но на база статистиката е видно, че ние бележим напредък", завърши анализа си Гълъбинов. |
Още новини от Национални новини:
