Велизар Шаламанов: Ако България не беше член на НАТО, щеше да ни се случи това, което става в Украйна | ||||||
| ||||||
Основното предимство на Алианса е способността му да се променя, смята той. “Относно България в този период, голямо наше постижение е членството ни в ЕС. В рамките на НАТО трябва да се отбележи преминаването към изцяло доброволна служба, започването на модернизационни процеси през 2014 г. с приемане на Национална програма “България в НАТО и европейската отбрана", създаване за Център на компетентност по управление на кризи и възстановяване. През 2010 г. в Лисабон с новата си концепция Алианса започна вътрешна реформа", поясни Шаламанов. Отварянето му към новите технологии беше отбелязано на конференцията в Мадрид през 2022 г. Алианса се разшири с 32 члена, но има стратегически партньорска в Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, Австралия. “Това е съюз, който разбира предизвикателствата към сигурността в този турбулентен свят. НАТО е в центъра на глобалните проблеми. Една от промените, които бяха предизвикани от агресията на Русия, е че за пръв път след Студената война започна реално планиране за отбрана на Източна Европа и приложение на член 5 .Алианса не е забравил функцията си да гарантира сигурността на държавите членки. Гласът на България в НАТО тежи толкова, колкото на САЩ, Германия, Франция и т.н. Решенията се вземат с консенсус. Неслучайно преди поканата ние изпълнявахме план за действие за членство с 4 основни елементи - демократизация, пазарна икономика, способности на ВС и вътрешна сигурност. Допринасяме към НАТО във всички тези области. Имаме още много какво да направим и тук предизвикателства ще има и в следващите 20 г", добави доц.д-р Велизар Шаламанов. При реална заплаха от агресивни действия от страна на Русия към всички съседи, членството в НАТО е единствената гаранция за мир, убеден е той. “Европа не е готова за пълно мащабна война и това се вижда в икономически план - по отношение на планирането и на способностите в НАТО гаранции има за отразяване на агресия, но продължителен конфликт изисква мобилизация на индустрията. Този въпрос отдавна се обсъжда, важно е, че сега той става основен с предложението за комисар по отбраната в ЕС. Нагласите на българите към НАТО са резултат от провежданата политика и ако искаме повече подкрепа за членството ни в НАТО, трябва да работим по стратегическата комуникация на външната политика. Във вътрешен план след организационните промени и започването на превъоръжаването трябва да говорим за мотивацията на хората да участват във въоръжените сили на страната си. От първостепенна важност е въпросът за попълване на резерва на армията. Нужна е кампания за това, българските граждани да преминат подготовка за отбрана на страната и да положат клетва - това е най-добрата форма на защита на интересите на България", смята Шаламанов. “В НАТО и ЕС участваме във вземането на всички решения. Имаме възможност по член 4 на Вашингтонския договор да поискаме консултации за сигурността си всеки път, когато идентифицираме заплаха. Многонационалните сили са мощно средство на НАТО, това не са чужди войски - те са гаранция за нашата сигурност. Това допълва нашите способности, онова, което не можем да постигнем със собствени сили по различни причини. Единството е основна сила на Алианса и това трябва да бъде тема на фокус в следващите години за НАТО. Страните от глобалния юг трябва да бъдат приобщени чрез стратегически партньорства. Алианса има ясна визия, въпросът е българската отбранителна стратегия да допълва усилията на НАТО", завърши доц.д-р Велизар Шаламанов |