 © Burgas24.bg |  |
Действително може да се говори за екологичен проблем по Черноморското ни крайбрежие заради хищническото поведение на рапаните, заяви Валентина Тодорова, доктор по хидробиология, секция "Биология и екология на морето" към Института по океанология при БАН. За проблема Burgas24.bg писа през уикенда.
През последните 3 - 4 години числеността на рапана е достигнала прекалено високи стойности и, тъй като той се храни с различни видове миди, се стигнало до оголване на скалните рифове в редица райони. Става въпрос за инвазия на рапаните в Черно море, която изисква спешно вземане на мерки. Налага се контрол върху популацията, което е преди всичко управленски проблем. Поради липса на достатъчно храна след намаляване на количеството миди рапаните са останали сравнително дребни. Вероятно единственият метод за контрол е промишленият рапанолов, коментира специалистът. През последните 4 - 5 години все повече нараства количеството на маломерните рапани, които не представляват търговски интерес поради липсата на пазари за тях. Само малки количества биват изнасяни. Тези със стандартни размери традиционно се пласират добре, но относителният им дял намалява.
В края на миналата работна седмица на среща по проблемите, свързани с квотата на калкан, в която се включиха представители на ИАРА, Института по океанология и Инстута по рибни ресурси, рибарските сдружения алармираха за наличието на екокатастрофа в Черно море заради оголването на крабрежните рифове в района между Шабла и Бургас. От Института по океанология са съгласни, че проблем има, но смятат за преувеличено твърдението, че става въпрос са екокатастрофа.
Д-р Тодорова съобщи още, че в изпълнение на Европейската директива за местообитанията страната ни е задължена да изгради екологична мрежа за опазване на биологичното разнообразие в Черно море. Европейската комисия обаче е оценила като недостатъчна Морската ни мрежа по Натура 2000. Предстои разширяване на районите на обсег към по-открити морски пространства. Целта е да се обезпечи защитата на пясъчните банки и рифовите райони, както и на няколко вида морски обитатели, сред които 2 вида делфини - моткур и афала, и карагьозовите риби - карагьоз, харип и средиземноморска финта. Към момента Институтът по океанология към БАН е в процес на взаимодействие с Министерството на околната среда и водите с цел предоставяне на експертиза и данни за преодоляване на тази недостатъчност.
Източник: в. "Черно Море" |
