На 20 е, а от 17 години е пред черно-бялата дъска | ||||||
| ||||||
"Първите ми уроци бяха от баща ми. После се включи и дядо ми. С него учехме комбинации, а с баща ми играехме партии", разказва пред Венета Георгиева Нургюл Салимова. С гордост таткото Илхан споделя, че научил Нургюл да мести правилно фигурите по дъската, едва когато е била на 3-4 годинки. "У нас е традиция, баща ми е майстор на спорта по шах", разказва таткото. Съвсем различни са били плановете за бъдещето на малката Нургюл в мислите на майка й - Гюлзар. "Виках й, стани зъболекар. Казвах й, че те имат много пари. Видях, че иска само шаха и обича играта, че само това прави през цялото време, съгласих се". Нургул си спомня, че партньорите й вкъщи са били хора от класа и едва на 10-12 години успява да запише успех срущу дядо си или баща си. Първият й турнир е когато е само на 4 годинки. "Дядо ми по цял ден разучава различни партии и предполагам, че е запознат с някои неща дори повече от мен. Много съм щастлива и мисля, че имам късмет, че съм в това семейство". Шампионката разказва, че в началото на кариерата й е губела почти всеки път, но именно тези загуби са й "След всяка загуба се разплаквах, дори когато завършвах "реми" плачех, защото не съм показала ниво". Детството на Нургюл е различно от обичайното. Ходела е на училище, но с доста прекъсвания заради състезанията и подготовката. С умиление си спомня: не всички, но повечето от съучениците ми ми се радваха и им беше интересно да им разказвам моите шахматни приключения". Стената на славата, първия й шах, коя е любимата й фигура и защо? Кой първо й звъни? Къде я чака майка й и какво още има в живота на 20-годишното момиче от село Крепча, гледайте в поредицата на "Преди обед" до края на седмицата. |
Още по темата: | общо новини по темата: 15 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/3 ] следващата страница |