| БНБ се похвали, а от това ще се "облажи" и бюджетът | ||||||
| ||||||
Управляваните от БНБ международни валутни резерви на България са достигнали рекордната сума от близо 82 млрд. лв. към 29 декември 2023 г., но по последни данни към 5 януари са 68.7 млрд. лв. (около 35 млрд. евро). 92% от тях са инвестирани в инструменти в евро, а 7% - в злато. Преди години БНБ превеждаше солидни суми в бюджета, но след началото на "епохата" на отрицателните лихви тази тенденция спря и в последните години преводите бяха на ниво 0 лв. След обръщане на курса в монетарната политика в света към затягане, лихвите на водещите централни банки се повишиха с невиждана в историята скорост, което доведе до "печалба" за БНБ. Окончателният доклад на банката за управлението на резервите през 2023 г. ще се публикува в края на април, но от полугодишния отчет става ясно, че постигнатата доходност за първото полугодие е 1.14%. "Този резултат се дължи главно на положителните лихвени равнища по депозитите от началото на годината, предоставени при първокласни чуждестранни банки, както и на положителната доходност на деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество, в които е инвестирана основната част от валутните резерви на БНБ", пише в отчета на БНБ. Димитър Радев обясни, че след влизането на България в еврозоната "печалбата" за държавния бюджет значително ще се увеличи, защото страната ще получава реципрочен на участието си в капитала на Европейската центална банка доход от прихода на Евросистемата. Преките разходи за влизането на България в еврозоната ще са към 1 млрд. евро – 100 млн. евро участие в капитала на ЕЦБ и към 900 млн. евро за депозиране на резерви, каза още Радев. Останалата част от международните валутни резерви на България няма да се харчи, стана ясно по време на заседанието на комисията. Част от сумата ще се редуцира по естесвен начин – например банките ще си приберат обратно значителна част от задължителните резерви, които в еврозоната са на много по-ниско ниво. Бюджетната комисия одобри на първо четене историческия нов Закон за БНБ, който ще отмени действащият над 25 години у нас валутен борд, за да го замени с членство в европейския паричен съюз – еврозоната. Близо четвърт век България практически нямаше самостоятелна парична политика, въпреки че БНБ и до днес разполага с важни инструменти да влияе върху финансите на държавата. Още миналата година в централната банка е създадено ново звено, което ще отговаря за паричната политика, каза Радев, цитиран от mediapool. Управителят на БНБ пое ангажимент да огранизира разяснителна конференция за медиите за новите функции, които ще има българската централна банка от момента на влизане на страната в еврозоната. "Аз лично си спомням, че преди 25 години, когато въвеждахме валутния борд в България, имахме същите спорове в бюджетната комисия. Преобладаваха страховете, а критиките бяха 90% от дискусията, но сега едва ли има политик, който да се съмнява, че валутният борд е едно от най-успешните политически решения", коментира председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, който заедно с Румен Гечев от БСП и самият Димитър Радев са сред преките участници в събитията от преди четвърт век. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 557 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/93 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
