Опасност: Ледници на 500 години в Пирин са пред изчезване заради глобалното затопляне | ||||||
| ||||||
Изводите са на база резултати от теренно проучване в планината. В Пирин има два микроледника в най-високата мраморна част на планината - g, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен, и Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Двата ледника съществуват от поне 500 години, показват изследвания. По думите на доц. Гачев най-голямата им ценност е, че безпристрастно и точно регистрират климатичните промени. "Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция“, допълни специалистът, цитиран от БТА. От 7-8 години наблюдаваме безснежни зими. Дефицитът през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април, които водят до натрупване на лавинен сняг. Това обаче влияе върху състоянието на микроледниците. "Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа“, обясни доц. Гачев. Бански суходол се намира почти на 2700 м височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли. Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона. Там се концентрира сняг 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото, поясни специалистът Емил Ганчев. На Балканския полуостров микроледници се срещат в три от високите планини - Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България). |