| В това село две еднакви къщи няма! | ||||||
| ||||||
“За Ковачевица малка къща се смята къща на 2 етажа с 4-5 стаи, като не броим приземния етаж, който винаги се е използвал за животните като обор. Повечето къщи са с по 4-6-8 до 10 стаи, разбира се, не много големи, но пък са събирали цялото семейство. Друго, което различава ковачевските къщи, са много големите потоми, които повечето къщи имат, това е един вид чардак, който се е използвал едно време за сушенето на произведеното на нивите - на боб, на царевица, на чушки, лук, суджуци, тютюн. И също, другото, което е характерно, че в Ковачевица две еднакви къщи няма. Всяка къща си има собствен стил, вид и разположение, всичко е правено с голямо желание". По онова време основният занаят на мъжете е бил дюлгерството. Тези мъже са “били изключително талантливи, изключително умели, пътували са и са работили на гурбет от Гергьовден до Димитровден. Пътували са из цялата Османска империя и това, с което те са се славели, са работели цели бригади от по 30-50-100 човека, и когато са подхващали един обект, в рамките на обещания срок са го изпълнявали". В момента по-голяма част от къщите са частни и някои от тях не са обитавани целогодишно. “Старото училище “Йордже Димитров", което е било всъщност сградата на светското училище, построено през 1892 г., преди две години и половина, беше превърнато в галерия с музейна експозиция, като на приземния и първия етаж на сградата са разположени картини. Картините се сменят през годината, защото това са временни изложби. В момента има много интересна, близка до душата изложба на двама млади художника Любима Бърдарова и Радослав Нейков, които представят сцени от българското село. Разнообразни картини, представящи животни, ежедневния бит на хората, стоплящи душата буквално картини. На втория етаж имаме частна музейна експозиция, която представя бита и културата на селото през XVIII и XIX век. Две обособени битови зали представят ежедневието на хората от различните занаяти - как са живеели, как са си мелели, примерно царевица, брашно, с какво са боядисвали преждите, тъкали. Имаме също една стая, която представя революционното движение на селото и района с различни пушки и оръжия, които са от XIX век, началото на ХХ век, местните хора са ползвали. И имаме, това, което всъщност е акцентът на експозицията и се свързва и с предишната функция на сградата - класната стая", разказа Юрдана Шивачева. Ковачевица е имала едно от най-напредничавите и развити модерни училища за онова време. Още през 1854 г. местният жител Никола Банев, по-известен като Никола Ковачевски на 22-годишна възраст основава светското училище в селото. Тогава училищет няма собствена сграда и той превръща собствена си къща в такава. Едва по-късно, в края на XIX век, се построява това училище с даренията на Йордже Димитров, който също е бил учител в светското училище и след една лична трагедия, когато три от децата му изгарят при пожар на собствената му къща, подпалена от турците, той казва: “За какво са ми тези пари, като нямам деца, нека да има за другите деца" и всъщност построява сградата на училището. “Класната стая в музейната експозиция представя някогашното училище, всъщност има експонати от различни времеви периоди - има мастилници, стари учебници, много интересни стари карти, стари дъски, снимки също на училището и на училищния живот от преди 70-те години. Тъй като за съжаление, поради липса на деца, то е окончателно затворено. И последната стая от експозицията представя живота и делото на акад. Людмил Стоянов, който е родом от Ковачевица, български писател, преводач, литературен критик и дългогодишен председател на БАН", каза Шивачева. В близост до Ковачевица се намират още две старинни села Горно Дряново и Лещен. Какво пази от културно-историческото ни минало всяко едно от тях, чуйте звуковия файл! |
Още новини от Национални новини:
