Това красиво момиче беше убито по брутален начин и то в елитно училище | ||||||
| ||||||
Малко преди полунощ полицията получава спешнио обаждане и изпраща три патрула в училище "Сейнт Андрюс". Когато органите на реда пристигат, откриват мъртва 21-годишната треньорка по водна топка Лили Джеймс. На главата ѝ са констатирани големи наранявания. Разследващите смятат, че тя е била убита часове по-рано. Предполагаемото оръжие е чук, коментират местните медии, цитирани bTV. Според съобщенията записите от видеонаблюдението показват неин колега - 24-годишния треньор по хокей Пол Тийсен, да влиза в банята след нея. Той е сред хората, които също се свързват с полицията, но след това напуска мястото на престъплението. Въпреки че полицията не е направила публични коментари за потенциален мотив, местните медии съобщават, че Лили Джеймс наскоро е прекратила връзка с Тийсен, която е продължила само пет седмици. Младият мъж изчезва, а полицията влага ресурс да го намери, търси го в предградие над скалите. Там органите на реда откриват предмети, "свързани с убийството". Предполагаемото оръжие е захвърлено в кошче, а в петък сутринта откриват и тялото на Тийсен. Приятелите и семейството на Лили Джеймс скърбят за нея. Помнят я като мил човек и запалена спортистка. Освен водната топка тя обича и танците, и плуването, а като тийнеджър участва в различни състезания. В университета изучава "Спортен бизнес“, като работи в него и като треньор. "Тя беше жизнена, общителна и много обичана“, се казва в изявление на семейството ѝ. "Лили беше "открадната от нас“, пише семеен приятел с призив за набиране на средства за семейството. В бележка до родителите ѝ директорката на "Сейнт Андрей" казва, че е дълбоко причинена от случилото се и всички замесени в него. "Ужасите на злото не определят и няма да определят нашата общност, това е моето обещание“, казва Джули Макгонигъл. Пол Тийсен е нидерландски гражданин. Той е бил бивш спортен капитан в училището, а след това става и треньор. Премиерът на Нов Южен Уелс Крис Минс също изпраща своите съболезнования до семейството на Лили Джеймс, коментирайки смъртта ѝ като "ужасно, ужасно престъпление". Случаят се превръща в причина темата за домашното насилие, което се е превърнало в "епидемия“ в страната, отново да се повдигне. Лили Джеймс е 41-вата австралийка тази година, за която се твърди, че е починала в резултат на насилие, основано на пола, посочват от Counting Dead Women. Само през последните 10 дни три жени три жени в Австралия са убити от мъже, които са познавали - в собствените им домове или на работното им място. Според Таранг Чаула - чиято сестра е убита от партньора си през 2015 г., смъртта на Лили Джеймс е "трагично напомняне за мрачната, коварна реалност на насилието на мъжете срещу жени". "Гледам снимките на Лили и си спомням собствената ми 23-годишна сестра Ники“, казва Таранг. И докато нацията скърби, отново се задават спешни въпроси за това как жените да бъдат защитени. Австралия има национален план за прекратяване на насилието срещу жени и деца от 2010 г., но статистиката показва, че нивата на насилие остават упорито високи. Миналата година е въведен нов 10-годишен план - този път с приложими цели. Той поставя акцент върху ранната намеса, подобряването на реакциите на полицията и правосъдието, създаването на повече жилища за спешни случаи и увеличаването на подкрепата при травми, достъпна за оцелелите жертви. Според скорошно проучване, докато повече от 90% от австралийците признават, че насилието срещу жени е проблем в страната, малко под половината казват, че това е проблем в собственото им предградие или град. Същото проучване установява, че около четирима от десет австралийци погрешно вярват, че мъжете и жените са еднакво склонни да извършват домашно насилие. "Митовете и погрешните схващания“ за това как и защо се случва насилието срещу жени и по-доброто "разбиране на общността“ е от ключово значение. "Това наистина е началото на липсата на безопасност за жените и децата“, заявява Джоди Харисън, министър за превенция на домашното насилие на Нов Южен Уелс. "Зависи от всеки един от нас. Правителството може да финансира програми, но ако хората не поемат отговорност за себе си, това правителствено финансиране ще бъде пропиляно“, казва още тя. |