| Психолог: Платена версия на Фейсбук не би отказала хората да го ползват | ||||||
| ||||||
"Склонен ли е българинът да си плати за онлайн съдържание с по-малко реклами – и да, и не. Всяко нещо, което е валидно за мен, не е валидно за всеки друг. Аз лично съм склонна да платя за такава услуга и смятам, че, без да се правят обобщения, българското общество би плащало за такъв тип услуга“, поясни психологът. По думите й, това е така, защото хората не желаят вниманието им онлайн да бъде "отвличано“ от последната активност на някой друг потребител, например. Те искат да намерят конкретна обща информация – за политика, мода, култура и другото се превръща вече в излишно за тях съдържание, смята Гачева. "И в двата случая плащаш за ползването на социалните мрежи – ако искаш да не получаваш реклами и Фейсбук даде възможността за такава платена версия без тях, плащаш. Ако обаче не си склонен да дадеш пари за такава "чиста от реклами версия“, ти отново плащаш под някаква форма употребата на социална мрежа, защото пазаруваш през нея. И двете сметки плаща потребителят“, очерта голямата картина по темата психологът. Важно е сами да си поставяме граници относно времето, което прекарваме в социалните мрежи. Алгоритмите на Фейсбук и Инстаграм позволяват таргетирането на персонализирана информация към всеки потребител съгласно интересите му. В този смисъл мрежите "ни познават“, категолична е Гачева. В социалните мрежи не търсенето определя предлагането, а нашите предпочитания са основен фактор в предлагането. Социалната мрежа ни носи утвърждаване - сърчицата и харесванията всъщност означават "Ставаш, важен си“, каза още психологът. "Живеем в заблудата, че имаме прекалено много информация, но получаваме тази, която търсим – все още не сме информирани за нещата, за които не знаем. За тях ние не търсим информация, от тях не се интересуваме“, заяви Гачева. Проблемът с употребата на социалните мрежи е когато тя е доминираща в ежедневието – когато отнема възможността ни да се занимаваме с други дейности. Прекомерното "скролване“ на Фейсбук и Инстаграм води до изнервеност, склонност към сравняване с другия, неспособност да се ангажираш с творческа дейност. "Ако изходим от потребността да бъдеш утвърден, харесан, одобрен, тя е в основата на потребителското поведение на купуващия човек. Ако в рекламите видиш диван и поискаш да го купиш, макар да нямаш нужда от него, истината е, че потребността си е да си починеш – не да си купиш материалната вещ. Тя е каприз, не потребност“, навлезе м дълбочина по въпроса с рекламите психологът. |
Още новини от Национални новини:
