| Изповедта на един тежкоболен самотен баща | ||||||
| ||||||
Казвам се Светлозар Дончев и с тази лична изповед искам да изкажа моята огромна благодарност на всички медии и най-вече на всички хора с добри сърца, благодарение на които вече четири години съществувам и продължавам да се боря да живея. Убеден съм, че няма по-лошо нещо от това човек да се разболее, вследствие на което да загуби своята трудоспособност, работа и хляб. До 2019-та година имах нормално семейство с две прекрасни деца (тогава на 7 и на 13 години) и любяща съпруга. Септември месец същата година започнаха много силни болки в краката ми и както повечето работещи българи стисках зъби и отлагах ходенето на лекар до последно. В един момент стигнах дотам да няма болкоуспокояващо, което да може да ми помогне и да облекчи моите болки. Тогава звъннах на личния си лекар и той ме насочи към съдов хирург. Тогава за първи път чух за болестта Бюргер, каквато диагноза ми даде съдовият хирург. Прегледът ми беше час и половина, през който лекарят ми обясняваше какво представлява самото заболяване и как то няма лечение и може да се стигне до ампутация на ръцете и краката ми. Много се уплаших и започнах да мисля само за децата си. Представих си последната фаза, за която ми разказваше лекарят, и как съм с отрязани крака и ръце в инвалидна количка, а двете ми деца ме гледат и дават храна и вода в устата, защото сам не мога да го направя... Тогава започна и истинското ходене по мъките. Направих над 15 прегледа при различни съдови хирурзи и всички до един ми казваха мрачната прогноза и че няма какво да направят... Оттам започна и моята лична драма. Младата ми съпруга реши, че няма да може да се бори заедно с мен и че ще намери по-добър начин на живот, замина за Германия и ме остави сам с двете ни деца. Не след дълго дойде и разводът, по време на който съдът ми присъди грижата за децата, тъй като майка им е далеч от България и в невъзможност да ги отглежда. Дотогава живеехме при родителите на жена ми, а след развода се наложи заедно с децата да си търся квартира. В това време започнах лечението, а поради заболяването станах и нетрудоспособен, и проблемите ми се задълбочиха. Останах без никакви средства, дори за хляб за мен и децата ми и се наложи да потърся помощ от Отец Иван от Нови Хан. Добрият човек прибра мен и децата ми, даде ни стая и храна напълно безплатно. Тогава започнах да пиша и да звъння на всички мои приятели с молба за помощ и съдействие. За да ми помогнат, приятелите ми решиха да организират дарителска кампания, за да мога да покрия всички си разходи по скъпото лечение и всички разходи за храна, дрехи и учебници и пособия за децата. Оказа се, че Здравната каса не покрива лекарствата за лечението на болестта, а медикаментите и болкоуспокояващите са изключително скъпи. Благодарение на няколкото дарителски кампании, които моите приятели организираха, успях да оцелея заедно с децата ми до днес. Благодарение на всички вас, хора с добри сърца и огромно милосърдие, си върнах и надеждата за живот и реших, че ще се боря за моя и най-вече за живота на двете ми деца. Претърпях пет операции, по време на които ми отрязаха няколко от пръстите на ръцете и краката. Доктор Разбойников, който ме лекува и на когото съм изключително благодарен, направи всичко възможно, за да стопира развитието на болестта. Чрез леки оперативни интервенции на определен период от време той направи и невъзможното, за да спре ампутацията на ръцете и краката. Болестта обаче е непредсказуема, има моменти, в които състоянието ми рязко се влошава и се налагат бързи интервенции. За съжаление, в момента ситуацията е такава и е необходимо да направя спешна терапия, чрез която да се предотврати ампутацията на още пръсти. За съжаление, не разполагам с необходимите средства за лекарствата и самата терапия, а поради факта, че моите приятели инициираха до момента всички дарителски кампании за мен, реших сега лично да се обърна към всички вас, хора с добри сърца с молба за помощ и подкрепа. Обръщам се с молба към всички вас да ми помогнете да събера необходимите 3000 лв. за лекарствата, болкоуспокояващите и за самата терапия в болницата, които не се поемат от Здравната каса. За съжаление, продължавам да съм нетрудоспособен и разчитам изцяло на дарения, за да покривам и месечните си разходи за наем на жилището, за ток, вода, храна и дрехи за двете ми деца. Последните два месеца бяха изключително трудни за мен и за децата ми, но д-р Разбойников ми дава надежда, че ще успее чрез поредната терапия да стопира процеса на загниване на пръстите. Това ми дава и надежда, че скоро ще мога отново да работя и отново сам да изкарвам прехраната ни. Тогава ще мога да върна и направеното ми добро от всеки един от вас през всички трудни за мен четири години. Тогава ще мога да помагам и на други хора в нужда и сам да инициирам дарителски кампании за тях, така както за мен в продължение на толкова време бяха организирани дарителски кампании, благодарение на които все още съм жив и имам шанс за живот. Моля помогнете ми и този път! Дълбок поклон пред всички вас! Искрено Ваш Светльо! Сметката, по която може да дарите средства е: IBAN: BG26SOMB91301036661102 BIC: SOMBBGSF Титуляр: Светлозар Николов Дончев Revolut: @svetloehzp Сметка в EasyPay: BG02ESPY40040022598974 Телефон за връзка за дарения за храна и дрехи е: 0877717471 |
Още новини от Национални новини:
