 © Burgas24.bg |  |
Добивите от ечемика разочароваха зърнопроизводителите. Въпреки предварително очакваните около 400 килограма, нивята родиха далеч по -скромно. В Сунгурларско по 250 килограма от декар, в Камено 300-340, а в Карнобат, където винаги добивите за региона са били най-високи, ечемикът е до 350 килограма от декар. "Каква я мислихме, каква излезе. Кишата е по-лоша от сушата", тюхка се шефът на асоциацията на зърнопроизводителите в региона Николай Киров. "Тежка е жътвата тази година", казва и Димитър Костов от Съюза на земеделските кооператори. При него ядовете си да споделят са председатели на кооперации от региона. Единствено от Маринка са се похвалили, че чакат около 400 килограма от декар. Те и другаде ги чакаха, ама не и тази година. Отделно първо непосилните жеги, а сега и постоянните дъждове бъркат зърнопроизводителите в момента, за който всички казват, че "ден година храни". Жегите са накарали пшеницата да прегори изведнъж, а дъждовете сега пречат както на жътвата на ечемика, така и да се зажъне пшеницата.Очакваме от следващата седмица да започнем жътвата на пшеницата, но при тези дъждове нищо не е сигурно, казва Киров. Азбучна истина за всички зърнопроизводители е, че при влажност на зърното над 14 % не се жъне. Едно време имаше сушилни, в които ожънатото с по-висока влажност жито се продухваше и вкарваше в норма. Сега няма. "Старите сушилни отдавна са нарязани за вторични суровини и на никой не му се правят нови", казва Костов. По тънките сметки на зърнопроизводителите не е рентабилно да се правят подобни съоръжения, независимо дали ще са на газ или на нафта, щото оскъпяват себестойността на реколтата. И така - сега всичко е в ръцете на природата. Правят се замервания след дъжда и ако влажността на зърното е подходяща - жъне се, ако не е, никой не рискува. Защото все някога зърнопроизводителят се е опарил и е "запалил" поне един куп със зърно. А зърното наистина започва да пуши и повишава температурата си, после изгнива... и край с надеждите. Затова сега и където има ожънат ечемик, се пръска и се суши.
От Бургаско са му намерили колая. От седмица вече тече зърнената кампания в "Пристанище Бургас". В рамките на няколко дни са съгласувани партидите на шест фирми - товародатели за 100 000 т рапица и 75 000т ечемик. В седем закрити складове едновременно е започнало складирането на зърнените храни. Очаква се през тази година товарооборотът на зърно през порта да се увеличи с над 50%, като за 2009г. и да бъде бит рекордът от 523 000 т - за "Пристанище Бургас" - ЕАД.
Зърнопроизводителите както обикновено обаче, не са доволни от изкупната цена, а тя за ечемика варира от 175 до 180 лева на тон, а за пшеницата се очаква да е около 200 лева на тон. Това ще рече, че реколтата е горе-долу "танто за кукуриго", т.е. зърнопроизводителите изкарват толкова, колкото да си покрият разходите. "Повече е кукуригото", поправя Николай Киров, опирайки се на по-точни сметки. На базата от 280 кг от декар себестойността на ечемика, като е включена и рентата в нея, е около 65 лева. А за пшеницата себестойността е около 80 лева.
Понеже надеждата умира последна - зърнопроизводителите от региона се надяват пшеницата да ги извади от кризата. Да наспори добър добив и добра изкупна цена. Но май и двете ще си останат само в мечтите.
Източник: в. "Бургас днес и утре" |
