| Какво предстои при пенсиите и минималната заплата от 1 юли? | ||||||
| ||||||
Вдигат ли се пенсиите на 1 юли 2023 г.? Краткият отговор е "Да“. Пенсиите се вдигат по т. нар. швейцарско правило с 12%, като увеличението на практика вече е факт. Първо Надзорният съвет на НОИ гласува увеличението с 12% от 1 юли 2023 г., а впоследствие и парламентът прие увеличение на минималната пенсия до 523 лв., тоест също ръст с 12%. Интересният факт тук е, че НОИ не са пуснали новина за своето решение от 5 юни, което е взето в деня преди да се избере новото редовно правителство. Така или иначе, темата с пенсиите изглежда приключена и би трябвало вече да не е част от предстоящите дискусии за бюджет 2023 г. Важно е да се отбележи и много сериозното покачване на минималната пенсия в последните години – от 250 лв. към 1 юли 2020 г. до 523 лв. към 1 юли 2023 г. Това е ръст от 109% за три години, очевидно далеч над инфлацията за този период и съответно отвъд разпоредбите на швейцарското правило, обяснява Ганев, цитиран от от Pariteni.bg. Ще се повишили ли ударно минималната заплата? Да, но от началото на 2024 г. Въпреки политическото заиграване на синдикатите с темата, покачване на минималната заплата още от юли месец би било огромна грешка и в противоречие със закона. Минималната заплата вече беше увеличена в началото на годината на 780 лв., след което парламентът прие ясен механизъм за нейното определяне, като минималното възнаграждение се обвързва със средната брутна работна заплата по ясна формула – така отпадат и всякакви пазарлъци с работодатели и синдикати. Последните имат пълната свобода да си говорят на ниво отделни предприятия или сектори, там където има съответното представителство. Приетият механизъм залага, че към 1 септември 2023 г. трябва да се определи новата минимална заплата, която да влезе в сила от 1 януари 2024 г. Минималната заплата в началото на 2024 г. следва да е равна на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 г. и първите две тримесечия на 2023 г. Тъй като вече има данни за почти целия цитиран период, можем с голяма доза сигурност да твърдим, че новата минимална заплата от 1 януари 2024 г. би трябвало да е около 940 лв., тоест ръст с над 20% от текущото ниво. При това положение на нещата е напълно излишно да се политизира темата в предстоящите дискусии за бюджет 2023 г., пише в анализа. Ще отпадат ли намалените ставки на ДДС? На този етап – по-скоро "Не“. През последните години се отвориха всякакви пролуки в ДДС, като списъкът на стоките и услугите с намалена ставка вече включва над 10 такива. Тук влизат хлябът и брашното с нулева ставка, общата туристическа услуга и настаняването, книгите, ресторантите, бебешките храни и пелени, използването на спортни съоръжения, централното отопление и природният газ със ставка от 9%. Голяма част от тези преференциални ставки имат определен срок – нулевата ставка за брашното и хляба и намалената ставка за ресторантите, общата туристическа услуга и използването на спортни съоръжения изтичат на 31 декември 2023 г. В същото време въведените като временна мярка намалени ставки за доставка на книги, както и на бебешки храни и пелени, вече действат като постоянна мярка. Единствено намалената ставка за централното отопление и природния газ изтича на 1 юли 2023 г. Вдигат пенсиите с новото удължаване на бюджета Казано с други думи, дебатът за намалените ставки на ДДС изглежда ще се проведе в края на годината с приемането на бюджета за 2024 г. Тогава ще се реши какво да се прави с преференциите, които изтичат на 31 декември, и потенциално може да се отвори дебата за вече постоянната мярка за книгите и бебешките храни и пелени. Сега дискусиите по-скоро ще се фокусират само върху централното отопление и природния газ, тъй като преференцията изтича в края на юни. От бюджетна гледна точка, в края на годината би било добре да се отърсим от временните мерки и да запушим пробойните в облагането с ДДС. Какво да очакваме от предстоящия бюджет? Голямането на ясна траектория в средносрочен план, която да върне доверието и предвидимостта в провежданата фискална политика. Описаното по-горе ясно показва, че някои от основните въпроси пред бюджета вече са намерили своя отговор – пенсиите са вдигнати, минималната заплата би следвало да се увеличи в началото на следващата година, а намалените ставки на ДДС по-скоро ще са тема в края на годината. Очакването е свиването на дефицита да мине през ревизия на разходите за издръжка и капиталовите разходи, внасянето на по-голям дивидент от държавните предприятия и евентуалното залагане на допълнителни приходи по Националния план за възстановяване и устойчивост, тоест правителството ще се опита да се пребори за второ плащане през тази година. Дали това ще е достатъчно да влезе дефицитът до ограничението от 3% предстои да видим. Отчетливото намаление в инфлацията – както в Европа като цяло, така и у нас – може да спомогне за аргументиране на по-консервативно повишаване на доходите в средносрочен план. Свиването на бюджетния дефицит и тази година трудно ще стане без по-строг поглед към разходната част на бюджета. Парламентът трябва да е много консервативен към всякакви идеи за ръст на текущите разходи и/или извънредно покачване на заплати, категоричен е икономистът. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 736 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/123 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
