| Д-р Владимир Божилов: Американския космически инженер, приземил "Пърсивиърънс" на Марс ще се срещне с любители на Космоса у нас | ||||||
| ||||||
Българският младежки научен фестивал "Ало, Космос! Говори България!“ се завръща със своето 3-то издание на 29 юни 2023 г. в "София Тех Парк“. Събитието се организира от Атлантическия клуб – България, а партньори са Европейската космическа агенция, ЦЕРН, проектът "Квазар“, Физическият факултет на Софийския университет чрез катедра "Астрономия“, детски научен център "Музейко“. НАСА също е партньор на фестивала. Публиката ще има възможност да зададе въпроси на американския космически инженер, приземил марсохода "Пърсивиърънс“ на Марс преди малко повече от две години. Ще има демонстрация на въздушна акробатика. Една от темите на фестивала е тази за търсене на живот извън Земята. Самият д-р Божилов ще изнесе лекция за това как учените откриват нови планети, на кои от тях може да има условия за живот и къде може да има извънземен живот в Космоса. "Едновременно с това ще покажа и българския принос. България смело е стъпила на картата на астрофизичните изследвания и в областта на екзопланетите благодарение на научноизследователския проект "Екзорестарт“ с ръководител д-р Трифон Трифонов. Ще разкажа за някои от българските открития“, обяви д-р Божилов. В областта на астрофизиката и астрономията България е водеща, подчерта той. само за последната една година има 12 научни публикации в рамките на проекта "Екзостарт“, като във всяка една от тях има между 1 и 5 новооткрити екзопланети, обясни той. "Всички тези публикации са в издания с много висок импакт фактор, световнопризнати, на разбираем човешки език. Говорим за българи, които са направили тези открития в България“, отбеляза д-р Божилов. Днес има открити над 5300 екзопланети, т.е. планети извън Слънчевата система. Малка част от тях обаче са с размери, близки до тези на Земята. Към днешна дата има около 30 планети, които могат да бъдат наречени "близнаци“ на Земята. "На 500 светлинни години от Земята се намира екзопланетата Кеплер-186f. Тази екзопланета е с размери, близки до Земята, на подходящо разстояние от звездата, така че ако има вода на тази планета, тази вода ще тече. Такива планети в златната среда, в зоната на обитаемост не са редки във Вселената, но все още, понеже не можем да откриваме лесно малки планети, нямаме достатъчно голям брой подобни двойници на Земята“, обясни д-р Божилов. Най-подходящата планета за търсене на извънземни микроорганизми са в рамките на Слънчевата система, отбеляза той. Преди 3,5 милиарда години Марс е имал атмосфера и вода, която е текла на повърхността на планетата. "Т.е. тя е била подходяща като условия и е била планета-близнак на Земята. Дали тогава в тези условия е имало живот, все още науката не знае. Още мисията "Викинг“ дава индикации, че може да има живот на Червената планета днес, но няма сигурни доказателства за това. Дори днес под Южния полюс на Марс има езеро от вода с дълбочина 20 км. Т.е. дори днес може да има живот на Марс. За да намерим отговор дали има или няма живот, трябва да изпратим пилотирана мисия, която да вземе проби на място и да анализира тези данни. Пътят към това са мисии като "Марс 2020“, от която е част "Пърсивиърънс“, обясни астрофизикът. Преди около 3 милиарда години атмосферата на Марс е била издухана от слънчевия вятър. Водата, която съществува, е под повърхността и под формата на воден лед. Създаването на атмосфера е един от процесите на тераформиране на Червената планета. "За да има атмосфера, тя трябва да бъде задържана по някакъв начин, а гравитацията на Марс не е достатъчна. Едно от възможните фантастични инженерни решения е планетата да се огради със специална машина – Сфера на Дайсън, която да задържа атмосферата, да контролира слънчевото греене, след това да направим залесяване с растения, тъй като те са основни за поддържане на атмосфера. Всичко това в момента е фантастика. За да направим фантастиката по-близка до реалността, трябва да съчетаем знания от различни дисциплини“, обясни астрофизикът. |
Още новини от Национални новини:
