| Тя разказа за професията си, която доскоро се смяташе за типично мъжка | ||||||
| ||||||
"Моето име е Биляна Кръстева, а днес имам удоволствието да летя заедно с втория пилот Стоян Георгиев. Старши стюард на нашия полет е Красимир Първанов", уведомява пътниците Биляна Кръстева. "В момента летим на височина 30 600 фута спрямо земната повърхност, което отговаря на 10 900 метра. Летим със средна скорост 800 км/ч. Външна температура на тази височина е минус 56 градуса. Ще прелетим над територията на Сърбия, Хърватия, Австрия и Швейцария като по маршрута очакваме лека турбуленция, затова за ваша безопасност останете по местата си със закопчани предпазни колани“, дава информация командирът на полета. Тя е майка на две деца. Живее в София. Сутрин отива на работа. Обичайно, вечер се връща при съпруга и децата си, докато работният ѝ ден е минал във въздушното пространство на няколко държави. "Полетът започва с подготовката – с брифинг в залата. Там, където се среща екипажът. Това става поне час преди излитането. Там се събираме и се проверяваме. Пилотите и стюардесите имат отделни брифинги. След това се събираме и всички правим общ брифинг. Проверяваме времето на летищата, ако има някакви особености на самите летища. Решаваме какво ще е необходимото гориво, което трябва да вземем за полета. Всъщност работата на командира не е точно "да кара самолета“, както си мислят хората, а по-скоро да менажира целия екипаж, плюс хората, които са въвлечени в полета, а те са много“, разказва Биляна. "Екипът, който стои зад изпълнението на полета е много голям, включително и товарачите, които трябва да натоварят самолета. И това, което винаги е работа на командира е самолетът, пътниците и товарът да стигнат от точка А до точка Б по най-безопасния начин и то навреме“, категорична е тя. Съвременните правила за безопасност в гражданската авиация имат две епохи - преди и след 11 септември 2001 г. "Пилотите и стюардесите минават на всеки шест месеца през тренажор. Тренажорът на пилотите е вид симулатор, който е напълно автентични. Може да се симулира отказ на двигател или пожар - съответно да се тренират всякакви ситуации. След 11 септември се променя сигурността, проверките по летищата. Преди 11 септември пилотската кабина седеше отворена и всеки можеше да надникне. Това дава едно спокойствие на пътниците, че има пилот в самолета. Не че в близко бъдеще няма да бъде така. Сега не само, че не е отворена, но е и заключена“, признава Биляна. Ще има ли пилот в самолета в близкото бъдеще? И преброени ли са дните до това самолетите да станат напълно автономни? "Технологично това е възможно и сега. По-скоро психологически хората и пътниците не са готови да се возят на самолет без пилоти. Това, да има пилот в кабината, им дава някакво спокойствие и сигурност“, категорична е Биляна. Самолетите и днес вече летят почти напълно сами. "Например този самолет, на който летим, може да кацне напълно автоматично, без намесата на пилота, включително и да спре на полосата. Излитането обаче все още е в правомощията на пилот, уточнява още тя. Ръкопляскането от страна на пътниците при приземяване не може да бъде чуто от самите пилоти. "Твърдото кацане е безопасно кацане. Самолетът има най-плътен контакт със земята. Докато при едно меко кацане, все още самолетът каца плавно и ако в този момент има някакъв срез на вятъра, той може да излезе от полосата. Такова меко кацане можем да си го позволим тогава, когато времето е хубаво – когато няма вятър, няма гръмотевици“, разкрива част от тънкостите на кацането Биляна. Тя решава да стане пилот когато е на едва на десетина години. "Може би на годините на сина ми. Тогава България изпращаше втория си космонавт в орбита и бях много впечатлена. Мечтата ми беше да стана космонавт. Преди 25 години, когато започнахме, техническото обучение за пилоти се случваше в ТУ-София. Тогава имаше т.нар. държавна поръчка – 10 човека от випуска ставаха пилоти. Конкуренцията беше много голяма, трудно се влизаше в тази специалност“, спомня си Биляна. Тя е последното поколение български пилоти, които се обучават от държавата. Докато е студентка, държавната авиокомпания "Балкан“ фалира и държавата спира да плаща за обучение на граждански пилоти. Днес пилоти могат да станат само децата на богати родители. "Един летателен час на малък самолет, с който се започва, е стигнал вече 270 евро на час. Обучението на един пилот на днешно време достига 80-90 хиляди евро в България“, категорична е Биляна. Според нея са необходими около 160 хиляди лева, ако човек иска да стане граждански пилот в България. Само за сравнение - в Европа компаниите финансират обучение на млади пилоти срещу договор за работа. "За съжаление фактора финансиране, влияе върху качеството. Детето има трябва да има богати родители или да е силно мотивирано да го направи. Имам колеги, които са стюарди при нас, теглят кредити, за да станат пилоти, но става много бавно и трудно. Отнема им повече от 10 години, за да се обучат. Докато моето обучение за пилот беше в рамките на една година“, признава Биляна. "Обучението на пилоти днес е бизнес. Изключително много българи се обучават в чужбина и изключително много млади момичета и момчета работят в чужбина. Дори не започват да работят в българските компании, защото навън условията на труд са по-добри. Имат и по-добра заплата, с която могат да си върнат изтеглените кредити, с които са платили обучението си“, споделя още тя. Глад за пилоти има не само у нас, но и в цял свят. Очаква се липсата на кадри да ускори процеса по автоматизация и заместване на пилотите с автономно управление. COVID-19 пандемията приземи авиацията на земя - може би 90% от самолетите останаха на земята. "Имаше колеги, които бяха на пенсионна и предпенсионна възраст – те въобще не се качиха отново на самолет, защото пилотите летят до максимум 65 години, т.е. те просто бяха пенсионирани по време на пандемията. В същото време спря и обучението на нови кадри, заради рестрикциите, а и хората не виждаха смисъл. Не може да изтеглиш 80 хил. евро просто ей така. И всъщност в момента има изключително голям недостиг на пилоти в България, както и в Европа, както и по света. Заради липсата на обучение през тези две години в момента има остър глад за пилоти“, отчита още Биляна, цитирана от bTV. Никога не е мечтала да става военен пилот – най-вече поради факта, че не може да разбере, защо се водят войни по света. Това със сигурност не е нейното нещо. "Не съм се виждала в тази светлина. Летяла съм с безмоторни самолети над Германия като студентка, тогава първия ми самостоятелен полет беше с безмоторен самолет. Инструкторът ми беше пенсиониран пилот на 70 години от тяхното "Луфтвафе“. Да си военен пилот е друго – летиш на границата, на предела на самолета, на човешките възможности. Претоварването е 7G. Не знам дали имате представа за какво говоря. Летяла съм с безмоторен самолет – бузите ти ето така увисват“, показва тя. Преди да въведе маршрута София-Цюрих Биляна Кръстева, се обажда вкъщи, за да разбере дали децата са тръгнали на училище. "Понеже съпругът ми също е пилот. Всъщност и неговото естество на работа е доста динамично. Децата стават все по-самостоятелни, но не бихме да се справим, без помощта на бабите и дядовците“, споделя тя. Биляна Кръстева обича да пътувам, но със семейството си. "Всички заедно. Няма значение дестинацията“, категорична е тя. Не води статистика за местата, на които е кацала. "Да кажем, че в Европа - навсякъде, в Близкия изток - навсякъде, в северна Африка – навсякъде“, допълва тя. Днес Биляна Кръстева ще отведе 150 пътници, екипажа и машината "Еърбъс“ 320 до Цюрих и обратно до София. Понякога работният ден включва два полета. |
Още новини от Национални новини:
