След очевидно отбиване на номер българският представител на конкурса "Евровизия" Миро може спокойно да се прибере в България. Дълго очакваното му представяне на сцената на "Евровизия", което трябваше да бъде пример за това "как се прави" не се случи. Миро отпадна на вториия полуфинал и няма да участва на финалния концерт на "Евровизия" в събота.
Сцената: Сцената по време на изпълнението на "Ангел си ти" приличаше на музикален конкурс от 80-те години. При положение, че се правят предварителни репетиции и разговори с екипа за заснемане на изпълнението си пролича, че Миро няма визия за това как ще изглежда пред малкия екран и многомилионната публика. Далечните кадри показваха празна и скучна сцена, а голяма част от близките кадри бяха задимени от пушек.
Миро: Прическата "Айс Вентура" не може да впечатли критичната публика през 2010г., а сценичното му поведение беше символично. Техническите похвати, с които Миро се опита да спечели публиката бяха стойка с разкрачени крака и тресящо се тяло, както и хвърляне на микрофона от едната ръка на другата, без да го изпусне на земята.
Съпорта: Танцьорите на Миро не показаха доказателства, че са достойни да спечелят първото място. Много често те изчакваха по няколко секунди, за да им дойде момента за движенията, което показва, че те играят стъпки на сцената, които едва ли могат да бъдат наречени танц. Липсата на координация и синхрон също показа, че подготовката им далеч не е била достатъчна. Ако Миро се е надявал, че танцьорите му ще впечатлят с голите си тела, то май е объркал мястото за подобна изява.
Дух на победител: Когато един изпълнител излезе на сцената с цел да я завладее това си личи. Както при повечето участници, така и при Миро обаче това не се видя. Шансът на България беше да покажем нещо повече от другите участници. Така, както преди две години руският изпълнител Дима Билан завладя публиката с танц на ледена пързалка, а миналата година норвежецът Рибак спечели Европа със сърцето си, изсвирено от неговата цигулка. За да завладееш музикалната публика е необходим само един миг - но Миро го нямаше.
