| Подводните камъни в пенсионната ни система и има ли решение на проблема | ||||||
| ||||||
Понастоящем на всеки един пенсиониран се пада около 1.15 работещ. След десет години това съотношение ще 0.85 а след още десет 0.7. Още сега около 50% от разходите за пенсии в страната се покриват от бюджета а не от вноските за социално осигуряване. На фона на тази картина знаете ли колко ще е пенсията ви? Само тези, които са професионално ангажирани в областта могат да отговорят смислено на този въпрос, но най-грубо тя ще е едни 30% от сегашната заплата в сегашни пари. Номинално сумата ще доста повече, но покупателно приблизително 30%. Сега прегледайте внимателно разходите си и преценете кои 70% от тях можете да елиминирате. Картинката, която се получава не е розова дори и след като махнете разходите за отглеждане на децата, които тогава ще са израснали и транспорта от и до работа. Най-общо 30% от сегашната заплата ще стигнат за ток, вода, отопление, храна и лекарства. Това е от държавата и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Трудно с такава пенсия ще можем да си позволим пътувания, почивки, хоби и други развлечения. Да не говорим за единични непредвидени разходи като лечение и хоспитализация. Имаме ли други резерви?. Имаме, но недостатъчни и в неправилната форма. Българинът не заделя за късните си години или ако спестява го прави икономически неефективно. Най-често грижата за късните години се свежда до покупката на недвижимост. В голяма част от случаите това не върши работа, защото добрите имоти, които лесно могат да се реализират или да се отдадат под наем, не са по джоба на средно-статистическия работещ. Отделно българинът трудно се разделя с недвижимости при нуждата да подсигури допълнителен пенсионен доход. Осъзнаването на проблема не се свежда единствено до финансова грамотност. В действителност поведението и финансовата дисциплина са най-голямото препятствие. С наближаването на възрастта за пенсиониране тежестта на проблема се изостря. Това е свързано със скъсяване на хоризонта, т.е. времето през което последващото натрупване от заделеното да работи в полза на инвеститора. Сложната лихва или доходност е толкова по-мощен фактор, колкото повече време е оставена да работи. Например за един млад човек на 25, след завършване на университет, е достатъчно да заделя около 150 лева на месец, които при 8% доходност за следващите 40 години ще доведат до фонд от 280,000 в допълнение на държавното и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Ако човек е на 35 и започне едва тогава да се грижи за късните си години, заделянето следва да e 250 лева, за да се постигне същия ефект. Ако стартира на 45 години сумата е вече 420 лева, а при 55 години – 1000 лева на месец. Какво е решението? Допълнително доброволно лично пенсионно осигуряване посредством качествен продукт. Такива имаме сред американските и европейските пенсионни продукти. Или ако искаме да се пенсионираме като американски или европейски пенсионери е един достоен и нормален стандарт на живот трябва да си купим съответния американски или европейски продукт. Това е възможно посредством инвестиране в широко разгърнати взаимни инвестиционни фондове в акции. Да в акции, защото имат по-висока доходност от облигациите, и когато са много на брой рискът им за по-дълъг период е относително нисък. Кога да започнем подсигуряването за да не осъмнем с 70% срив в стандарта ни на живот? Правилният отговор е вчера и това не е шега. От примерните изчисления става кристално ясно, че колкото е по-дълъг хоризонтът до пенсиониране, толкова тежестта за подсигуряване на нормални старини е по-малка. Тези пенсионни стратегии разчитат основно на сложната капитализация аналогично на сложната лихва. Колко да заделяме? Отговорът на този въпрос, както е видно от примера, зависи от възрастта ни и хоризонта до евентуалното ни пенсиониране. Сумата обаче следва да е поносима и устойчива във времето, т.е. да можем да си я позволим. Едни допълнителни 7% от нетния ни доход се считат за стандартни за България след като отчетем, че част от дохода ни така или иначе отива в държавната пенсионна система и като вземем предвид и инвестициите в собствено жилище, които също са форма на спестяване. Как да заделяме, най ефективно и адекватно? Редовно, всеки месец и на еднакви вноски, които евентуално да могат да бъдат увеличени с нарастването на дохода. Това е така, защото равните вноски инвестирани на пазара неутрализират неговите колебания. Когато е пазарът е надолу, с една и съща вноска купуваме повече дялове от фонда си. Точно обратно се случва, когато пазарът е нагоре. Като цяло в резултат от тази стратегия излиза, че към датата на пенсиониране сме закупили дяловете си във фонда под среднопазарната му стойност изчислена за целия период на заделяне. Проблемът с пенсиите е пренебрегван. Шокиращо е обаче, че българските граждани не се възползват от членството на България в ЕС дори след повече от 15 години след присъединяването ни. Ето защо идеята за спестявания и инвестиции е сведена само до границите на България. Това е ограничаващо и пречи на диверсифицирането или с други думи разпределянето на риска. Доходността на българските пенсионно-осигурителни дружества не е блестяща. Причините за това са много, но в същото време под 3% от трудещите са наясно, че биха могли да се осигуряват допълнително във фондове от други страни членки на ЕС. Такива вече са налични и развиват активно дейността си в България. Разнообразяването на инвестициите е едно от базовите условия за успешната инвестиционна стратегия и постигането на ефекта, който се цели. Около 95% на сто от трудещите обаче дори не знаят в кой пенсионен фонд отиват парите им по втория стълб на осигуряване, пише "Факти". Въпреки наличието на решения, българинът дори и информиран не се възползва от тях. Една от причините сочена за бягство от проблема е недостатъчните доходи. Винаги има нещо по-важно, но ако сме честни със себе си винаги можем да открием едни 7% ако елиминираме излишните и импулсивните покупки. Друга една сочена причина е инфлацията, но инвестициите в акции посредством акции са инфлационно защитени. Те са стока. Все едно притежаваме някаква идеална част от апартамент – в случая компания. Причина, която също често се изтъква е, че пазарът може да се срине. Да, но ние не сме спекуланти в случая. Интересуваме се от дълги хоризонти. Нека да вземем, който и да период от 15 г. в Европа или САЩ за последните 100 години и ще видим, че няма доходност по ниска от 7.5% Реалността е, че след пенсиониране българите остават на грижите на синовете и дъщерите си. Дори и негласно, подкрепа се очаква. В днешните стресирани и динамични времена обаче, наследниците им имат други и много важни ангажименти, например да се грижат за собствените си деца и тяхното образование, което не е безплатно. Загърбването на пенсионния проблем поставя наследниците на пенсионираните пред много неприятен избор. Кое по-напред, собствените ми деца или собствените ми родители? Пенсионният проблем има валидно решение. То не е сложно, но не е и лесно, защото изисква ясно намерение и дисциплина да заделяме. Времето тече бързо и колкото по-рано се погрижим за себе си, толкова по-полезни ще бъдем за нас самите и близките си, за да не излезем от басейна на трудовата ни активност и да се окаже, че сме плували без бански. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 736 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/123 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
