| Ето случаите, в които банка може да откаже откриване на платежна сметка | ||||||
| ||||||
Това се казва в становище на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), след сигнал на компания, че обслужващата го банка, след като е установила принципите на действие на платформата, е закрила сметките на дружеството, без да даде обяснения. Впоследствие компанията е опитала безуспешно да открие сметка в други две банки. Отчитайки, че противодействието на прането на пари и на финансирането на тероризма са цели от първостепенно обществено значение, трябва да се има предвид, че са налице множество мерки, свързани с борбата с изпиране на пари и финансирането на тероризма, вкл. в сферата на обмена на виртуални валути. Отказът за откриване на платежна сметка довежда до ограничаване възможността за навлизане на пазара от страна на юридически лица, чиято дейност се осъществява посредством виртуални валути, но действително криптоактивите не са нелегални сами по себе си, нито оперирането с такива средства, нито самото упражняване на дейност посредством криптовалути съставлява престъпление. Възпрепятстването да стартират каквато и да е дейност, поставя юридическите лица в патова ситуация за навлизане на пазара“, посочват от КЗК. Според комисията отказът на банките да изпълняват платежни операции, свързани с виртуални валути, включително, но не само, плащане към платформи за търговия с такива валути, следва да се разграничава от необходимостта на юридическото лице, след като възникне в правния мир, да бъде носител на права и задължения. Отказът на банките не трябва да се основава на липса на достатъчно информация, а на данни и факти, които да доведат до основателно породено съмнение за извършване на престъпление. Задължението на банките, заложено в правната уредба на Закона за мерките срещу изпиране на пари, да откажат откриване на сметка, в случай че не могат да изпълнят изискванията за комплексна проверка на клиент се отнася както за юридически лица, така и за физически, но Законът за платежните услуги и платежните системи предвижда възможност единствено потребителите, т.е. физическите лица да получат мотивиран отговор. Като се има предвид, че присъствието на съответния пазар следва да се определя от държавата чрез нейните органи, а не от частноправни субекти, каквито са банките, КЗК предлага обхватът на чл. 119 от Закона за платежните услуги и платежните системи да бъде разширен, така че гаранциите за правото на достъп до платежна сметка за основни операции за физически лица, да се отнасят и за юридически лица, пише Pariteni.bg. |
Още новини от Национални новини:
