| Георги Дюлгеров: В новия ми филм няма нито една жена | ||||||
| ||||||
"Казвам това, защото има едно тривиално усещане във всеки филм да се върти някаква любовна интрига. В "Записките“ няма такова нещо. Аз съм много съвестен почитател на Захарий Стоянов. Като изключим сценката с децата, всичко останало е по произведението“, казва режисьорът пред БТА. "Мисля, че затихна залата, което е добър знак. Който има интерес към диалектичния поглед, към историята – да заповяда. Който иска да види нихилистичната страна, няма да я намери в този филм“, допълва той. "Навремето, когато правих исторически филми, бях в също един неособено неласкав контекст. Ако един филм има качествата, той си тежи на мястото“, допълва Дюлгеров. "Записки по едно предателство“ е 94-минутен исторически разказ, който извежда на преден план историята за предателството и смъртта на Георги Бенковски (в ролята е Пламен Димов) и срещата на Захари Стоянов (Иван Николов) с дядо Вълю (Ивайло Христов) десет години по-късно. Филмът поставя темите за прошката, паметта и свободния дух. Режисьорът за актьорите "Много харесвам актьорите и за тях мога да говоря не малко, а много. И Пламен, и Иван, се справиха на 100 процента с ролите си. За Пламен беше безумно трудна задача да играе историческа личност, за която са създадени вече митологеми. Но той успя да мине от парадната, диктаторската същност на човека към неговата човешка същност. Има я тази чупка, и той я направи великолепно“, разказва Георги Дюлгеров. По думите му Иван Николов е трябвало да се бори с друга митологема. "Защото, кой знае защо, когато са заговори за Захарий Стоянов, всички казват: "Аааа, циганчето Джендо, овчарчето от Медлен“. Хора, той е написал "Записки по българските въстания“. Вълшебна книга! Освен това, той е председател на Народното събрание. Това е един, очевидно, природно интелигентен човек с огромен потенциал“, коментира Георги Дюлгеров. Актьорите за режисьора Пламен Димов споделя: "Тръгнат съм от думите на Георги Дюлгеров, даже ме притесняват малко. От работата с него разбрах, че имам да науча много неща. Въпреки определено свършената работа, винаги има накъде да се търси и да се развива. Винаги трябва да има една самокритичност, която да ни движи напред“. Димов за първи път играе българска историческа личност. "За образа на Бенковски предизвикателството беше да не стане прекалено и неистинско. Като черти от характера, той е описан като по-дързък със словото човек, по-груб в речта си“, допълва актьорът от трупата на Народния театър. "Преди няколко издания на "София филм фест“ гледах предпоследния филм на Дюлгеров – "Буферна зона“. Спомням си как той представи екипа в края на филма и си казах: "Леле, как завиждам на тези хора“. А, ето, че аз имах същото това удоволствие да бъде представен в най-новия му филм. Много му благодаря за възможността и за работата с него. Това беше нещо, което съм си пожелал да ми се случи, и то ми се случи. Може би, това е бойното ми кръщение в киното“, категоричен бе Иван Николов. Операторът за филма "От един режисьор на друг се превключва благодарение на време между филмите, които, слава Богу, не снимаме един след друг“, каза операторът Веселин Христов. В последните години той работи с режисьорите Светла Цоцоркова, Светослав Драганов, Стефан Командарев. "Стремя се да не снимам нещо по мой стил, а се съобразявам с изискванията на режисьора. Защото всеки филм си има свой стил за снимане. Всеки филм трябва да се разкаже по неговия си начин. Доверявам се на режисьора и на начина, по който той иска визуално да разкаже филма“, допълва Христов. "В този филм интересното беше, че има две филмови времена – времето, в което разказва Захарий, и другото, което е десет години по-рано. За това, което е десет години по-рано, идеята беше да я през гледната точка на Захарий Стоянов. Там няма кадър, който да не е от неговата гледна точка, тоест, цялата история е разказана през очевидеца, който след това описва нещата в "Записките“, разказва Веселин Христов за работата си с Георги Дюлгеров. "Той, по принцип, не обича много дублите. Работи много стегнато и тази дисциплина е от работата му с лентата. Правихме по два-три дубъла максимум, а някои – от само един“, допълва Веселин Христов. Една от трудните за снимане сцени беше изповедта на Бенковски. Тя е в един дълъг близък план. Трябваше да правим ефект от мъгла. Имаше доста технически особености. Всъщност, цяло чудо е, че в този дълъг план успяхме да устискаме – и времето, и слънцето, и мъглата да си стоят на едно място – и Пламен Димов да го изиграе брилянтно. Той се разплака в кадъра“, разказва операторът. По думите му тези сцени изглеждат поетично, но всъщност доста сложно се постигат и с много напрежение. Ключови персонажи във филма са също отец Кирил (Цветан Алексиев), Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, изигран от Джордж Арабаджийски. Художник е Георги Тодоров-Жози, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева. Музиката е на Мила Искърова. |
Още новини от Любопитни новини:
