| Доц. Татяна Буруджиева: Има ясни правила къде да бъдат кодовете за машините | ||||||
| ||||||
Фокусът на властимащите е изместен върху промените в Изборния кодекс, разследване на последните избори, нападки, обвинения, но не е ли време за правителство? Докато едните твърдят, че последните избори са фалшифицирани, други заявяват, че за 15 дни могат да решат проблема с миграцията. И докато казвахме, че Европейският съюз е заприличал на говорилня, в която се обсъждат и гласуват хиляди директиви, които в последствие не се спазват, то какво се случва днес в Народното събрание? Не е ли време за правителство? Темата ще коментираме с политолога доц. д-р Татяна Буруджиева. Хартията или машината – това е големият въпрос, но не според мен, а според депутатите. Защо у нас се неглижират важните и съществени въпроси, а се занимават всеки път с едни и същи? Те топлата вода надали ще открият, но не става ли вече трагикомично, г-жо Буруджиева? Ако въпросът е свързан с предишната ви теза – не е ли време за правителство, да, става трагикомично, защото всички разбираме, че опитите да се направи правителство вървят доста бавно, доста непублично, ако щете, защото въпреки различните консултации, явно е, че всеки ден вероятно се обсъжда и се работи по въпроса, но какво се прави точно, ние не знаем. Можем да подозираме само, че тази работа в Народното събрание, която вече продължава някак си без фокус, защото след всеки предишен избор от преживените четири-пет избора през последните две години, ако въпросът беше "Кога, кога, кога ще стане правителство?“, някак си този път стоим и не се питаме непрекъснато кога ще стане правителство, просто защото дневният ред в Народното събрание е насочен към други теми и е много по-фокусиран върху други проблеми. За съжаление, не точно върху проблемите, които вълнуват всички нас във връзка с доходите, кризите и т.н., а по-скоро върху въпроси, които събират енергия, но не носят много съществен резултат в ежедневието ни, какъвто е въпросът за това дали трябва да има смесено гласуване или само с машини. Доц. Буруджиева, какво мислите за възникналия конфликт между бившия премиер Кирил Петков и народния представител от "БСП за България“ Георги Свиленски относно твърдението на г-н Свиленски, че Петков държи кодовете на машините за изборите? Това е изключително важен въпрос наистина, защото има ясни правила къде точно могат да бъдат кодовете за тези машини. Тези правила са създадени с оглед създаване на доверие в резултата от машинното гласуване. И тъй като най-важното възражение срещу машинното гласуване е именно проблемът, че само няколко души могат да контролират тази важна част от изборния процес, а именно акумулиране на резултатите от изборите, въпреки че демокрацията означава и изисква гражданите да имаме право на контрол по време на абсолютно целия процес – затова има наблюдатели, за това има начин, много ясен, по който се избират комисиите и т.н., и т.н. Този контрол обаче над самите машини и техния софтуер и резултатът, който те дават, е доверен в случая с машинното гласуване на няколко специалисти. Сега първо, че ние дори не знаем кои са тези специалисти, нямаме никаква представа от това колко те са специалисти. Те не са излъчени, по никакъв начин примерно не са оторизирани и не е показано от общността, от гилдията на съответните ІТ специалисти, че това са специалистите, на които можем да се доверим наистина. На всичкото отгоре, се оказва, че кодовете не са там и не са под контрола на онези лица, които имат право да ги контролират. Дори само това вече е достатъчно за много сериозен проблем, но този проблем е относно резултата на самите избори. Що се отнася до намесването в този проблем на бившия премиер, тук вече влизаме в друга ситуация. Тук вече влизаме в ситуацията този човек… не зная даже дали трябва да кажа да обясни, защото след като той си позволи да наруши Конституцията, беше ясно, че той няма да се съобрази с никакви правила. Даже няма смисъл от никакво обяснение, да ви кажа честно. Самият факт, че може да разполага с кодовете някой, който няма право да разполага с тях, вече е достатъчен този някой да приключи или професионалната си, или политическата си кариера. Но в България това няма да се случи. Той дори заяви, че е готов да инициира проверка на кода за машините. Ама какво да се проверява, кое да се проверява – дали са при него? Ами че той самият според мен, с начина, по който се изказа, каза, че са при него и че той е имал достъп. Той иска проверка за това дали ги е използвал? Няма никакво значение дали ги е използвал, да ви кажа откровено. Самият факт, че тези кодове не са там, където трябва да бъдат, вече е достатъчен, защото няма смисъл да имаш нещо, което някога по някакъв начин няма да използваш, или поне няма да можеш да видиш. Нямаш право да го имаш – точка по въпроса. Г-жо Буруджиева, какво е вашето мнение за връщането на хартиената бюлетина и евентуалното смесено гласуване, т.е. и хартия, и машина? Вашето лично мнение? Аз лично смятам, че няма никаква драма в едно общество да има избор. Второ, този избор не може да бъде наречен "антидемократичен“ поради една проста причина – според мен трябва да наречем антидемократи всички онези, които гласуват и си избират правителствата с хартиена бюлетина. Трето, технологията, независимо дали става въпрос за хартиена бюлетина или за машинно гласуване, не може да реши политическите проблеми, не може да реши, да обърне тенденцията на траен спад на доверие към политиците и липса на трайно отделяне на гражданите от политиката. Така че големият проблем за политиците трябва да бъде как да върнат гражданите към урните, как да ги включат в процеса на взимане на политически решения, защото демокрацията може да съществува само когато гражданите работят за нея. Иначе тя няма как да съществува. И няма никакво значение с каква технология са избрани. Ние разбираме този скандал най-вече, че най-накрая хората разбраха отчетливо, че машините могат също да манипулират резултат, и то на едро, така да се каже, не на дребно, не в отделни секции и не на отделни групи население. Вчера Ицо Хазарта, г-н Христо Петров от "Продължаваме промяната“ заяви "да си натаманиш резултатите“ – това беше неговият израз. Да, да, то очаквано за него. Изразът е такъв, че е достатъчно да се помни, което е нормално при неговото творчество. Но проблемът е следният: виждате, че има наблюдатели, има организации на изборния процес, има партии, които в нощта на изборите и след това заявят "Да, ние признаваме тези избори“. И виждате, че всичко това става на доверие, нали? Разбираме за манипулациите или можем да разберем за някакъв проблем в изборите доста, доста след самите избори, както се случва и сега с тези кодове. По-важното е друго – по-важното е да работят така политиците, че хората да отидат да гласуват. Технологията никога не може да сработи и нито една манипулация не може да сработи в момента, в който хората гласуват масово. Това е истината. И изборите са направени, за да гласуват хората масово. Когато хората не участват, се намесват всякакъв вид манипулации и те стават по-отчетливо значими за изборния резултат. Това и в комуникацията е така. Когато не можете добре да общувате, започвате да се опитвате с други средства да компенсирате тази липса на общуване – и с децата си, и политиците с гражданите, и така е в живота. От "Демократична България“ предложиха да се въведат т.нар. преброителни центрове. Това означава, че регионалните избирателни комисии ще преминат в по-централни избирателни комисии, вчера уточни Михалев. И какво ще донесе това нещо, какво ще донесе това нещо? Да, смятате ли, че това би могло да допринесе за по-прозрачен… Много жалко е, че г-н Михалев ми е бил студент, защото той би трябвало да разбира най-добре безсмислието на едно такова предложение. Вижте, усложняването или опростяването на администрирането на изборите и на организацията на изборния ден не води до абсолютно никакъв положителен резултат. Така, както аргументът на "Демократична България“ е, че много бързо и много лесно свършвал изборният ден – ами изборите не са направени да свършват бързо или лесно, така че аргумент от този тип, да е удобно на администрацията и на хората, които са в комисиите, и затова да гласуваме с машини, е също толкова некоректен и нищо не казващ, както и аргументът да направим такива преброителни центрове. Ако имаш съмнение в начина, по който се броят бюлетините, или ако имаш съмнение в това, че от "Информационно обслужване“, където централно се събират, финализират резултатите, има някаква намеса, ами кажи го и дай предложения как се поправя това нещо там. Защо трябва да усложняваш тази верига? Вижте, има нощ на изборите. Сега предполагам, че част от гражданите, които ви слушат, имат представа за какво точно става в нощта на изборите – отварят се бюлетините, поглеждат се резултатите, пишат се протоколите. Първи огромен проблем е този сложен протокол, но да кажем, достатъчно време има, за да се обучат членовете на комисиите как да го попълват. Извинявайте, като се обявят изборите, протоколът вече е ясен като формат, имат време хората да го научат. Въпросът е дали партиите предлагат компетентни и разбиращи хора в самите комисии, защото партиите ги предлагат, никой не им ги назначава хората в комисиите. И като се каже – ама попълват се комисии. Ами вашите хора ви продават значи, скъпи политици, в тези комисии, защото в комисиите са хора, представители на различни партии, предложени от самите партии и заплатени от държавата. А това не е ли грешка, не е ли една голяма грешка точно да участват представители на различни партии? Е не можем да си говорим. Мен ако ме питате, аз да речем харесвам гръцката система. Там отговаря за изборите третата власт, юристите. Да. И не са разправяме с никакви такива хора, които се оправдават или обясняват, че трудно попълват един протокол. Второ, като се попълни протоколът, как така ще отидеш ти в районната комисия и там ще ти кажат "Поправяйте тук, поправяйте там“? Как ще е валиден тоя протокол само с подписа там на един-двама души? Не. Просто достатъчно е да е ясно, че протоколът е валиден само с подписа на абсолютно всички членове на комисията и не може след това да бъде оправен. И ето ви друга спирачка – ако нещо в районните комисии… Ами в момента, в който този протокол се отрази, той се снима и се раздават копия, подпечатани копия на представителите на всички партии, на всички партии хора. Е кажете ми как така сега ще седим да правим безкрайни количества преброителни центрове? За какво? Защото партиите не могат да си преброят гласовете? Не са способни, при положение че имат протоколите, първичните протоколи? Извинявайте, аз наистина не знам за какво са всички тези приказки. Разберете, занимават ни с нещо, което е проста, елементарна технология, с която 30 години ние сме правили избори, 300 години са правили другите хора избори. Обяснете ми за какво си говорим? Това е толкова нелепо наистина, при положение че всички имаме нужда да се запретнат и да си свършат работата като изберат едно правителство. Вчера г-н Сергей Станишев, чийто началник на кабинета му бяхте вие по време на 42-ото Народно събрание, той имаше медийно участие в една от телевизиите, той заяви, че политическата криза и задаващите се 5-и парламентарни избори в кратък период ни превръщат в "болния човек на Европа". Превръщаме ли се в заложници на вътрешнополитическите си борби, г-жо Буруджиева? Превръщаме се. Само едно нещо ще ви кажа: още от миналата година примерно Франция усвоява парите от нейния план за развитие. Това не е ли достатъчно? А при положение, че българският бюджет разчита в огромна степен – не толкова бюджетът, извинете, но и бюджетът, и изобщо икономиката ни от свежите пари от Европа. Това е достатъчно. Няма какво да се лъжем, всякакви приказки, ако си спомняте, в края на миналата година ноември месец "Продължаваме промяната“, едно от обещанията беше, че парите ще дойдат до януари. И хората сме способни да вярваме, вярваме на всякакви такива неща, първо, защото малко знаем точно в какво се състоят процедурите и действително същността на редица политически действия. И второ, защото ни се ни се иска да е бяло, а да не е черно. Така че това е един пример. Представете си ключово важните дебати и въпроси, които в момента се обсъждат в Европа, включително представете си и това гласуване за войната Русия-Украйна и т.н., дебати в Европейския парламент. Говорим за над 100 милиарда, които се обсъждат да бъдат предвидени във връзка с компенсирането на последствията от енергийната криза и подпомагане на хората да се справят с нея, и преминаване на икономиките към диверсифицирани източници за производство на електроенергия. Всичко това България някак си го пропуска. Ако не влезем сега в "Шенген“, ще бъдем ли изтласкани в периферията? Отдалечаваме ли се? Вижте, "Шенген“ е изключително важен. Много отдавна България е покрила тези параметри за влизането ни в "Шенген“. Самият факт, че ние не можем дългосрочно и системно да проведем… нека така да го кажем – меката си дипломация към страните, които от години наред ни спират всъщност в "Шенген“, говори, че или политиците ни не разбират и не се интересуват какво се случва, или наистина големият ни проблем са всъщност постоянната политическа въртележка и нестабилност. Така че когато се разговаря с партньорите, те нямат много сигурност в това, което се случва. Вижте какво се случва постоянно в тези институции, чиято работа трябва да убеди хората в страните, които създават пречки за влизането ни в "Шенген“, че функционираме по начин, който гарантира сигурността и гарантира нашия добър принос като членове на Шенгенското пространство. Ами дори достатъчно е само онова, което техните посолства предполагам, че ежедневно им съобщават – че се говори без много да се мисли и без никаква отговорност, политическа, към репутацията на България, какво се случва в едно или друго министерство, винаги ли предходните са обвинени в корупция и в какво ли не. Е как ще ни се доверят наистина партньорите, че ще функционираме и ще пазим наистина границите, защото всички знаем какво е "Шенген“? Що се отнася до Еврозоната – има аргументи, и то сериозни по отношение на приемането на еврото. Аз съм от скептиците, защото съм преживяла и знам какво значи приемане на еврото и до каква степен това се отразява върху цените, каквито и мерки да взимат, за каквито и държави да говорим. Ако си спомнят вашите слушатели, имаше протести по този повод дори в Германия, където всички знаем, че като се вземе едно решение, то се изпълнява почти в идентичен вариант – дори и там имаха проблем с това закръгляне на цените на стоките. Но до такава степен България в момента не може да се справи и онова, което се говори за кеш парите, които всеки месец са необходими, за да могат да се изплатят повишените пенсии и другите социални разходи, и да може да се разплатят въобще разходите за месеца, така или иначе, които са планирани в нашата държава, ние имаме нужда явно от някакви други заеми. А заемите вече са с много високи лихви и започва да става, очертава се една много неприятна крива на повишение, драстично, по отношение на дълга на държавата и най-вече неговото обслужване, което задължава и вкарва в една спирала на невъзможност да се правят собствени национални политики от всяко следващо правителство. Вчера Бойко Борисов заяви, че може да реши един огромен проблем – а именно този с миграцията, и то от 15 до 30 дни. Как да го реши, извинявайте? Да. Според вас, възможно ли е Борисов да реши проблема с миграцията от 15 до 30 дни? Ами той вчера го заяви това, много интересно изказване направи. Каза: "Ако имах възможност, щях да го направя, да реша проблема с миграцията за 15 до 30 дни“. Аз мога само в две посока това да го интерпретирам. Едната е, че ако имаш възможност, но такава възможност просто няма, желанието е то да бъде безкрайно бързо решен този проблем. Другата интерпретация е, че става въпрос за много специфична миграция. Може би относно изборите миграцията – най-вече това е проблем, ако сме в контекста на последните дебати. А ако сме в контекста на миграцията, която е свързана и с "Шенген“, и с натиска на външните ни граници – вижте, има възможност да бъде решен даже и за по-кратко този проблем, като категорично се забрани всякакво влизане в Европейския съюз, примерно. Но аз не знам дали това е най-… оставете само за демократично решение, това всъщност е проблем за икономиките на редица държави, защото трябва да сме наясно, че мигрантите са онези, които работят в много от държавите, заемат работните места. Няколко анализа имаше и за Франция, и за Германия как техните граждани се отказват от работа, защото имат достатъчно социални придобивки, възможности, собственост, от която те изкарват пари, и не им се работи на всяка цена. Там данъците в някои държави превишават, са достатъчно високи, за да те откажат да работиш, защото няма особен смисъл – доходите ти при някои по-нископлатени работи, с които обикновено се заемат имигрантите, като се махнат данъците, са почти равностойни на социалните им помощи. Според Борисов, обаче, проблемите по границата ще са причина България да не бъде приета в "Шенген“. Това беше в контекста на неговото изказване. Да, да, проблемите по границата. Затова ви казвам, много лесно може наистина да бъде решен този проблем, като се оправи там контрола. Защото няма какво да се лъжем, ако отидете в близки, погранични, до самата ни граница селища, хората ги знаят – и тези, които се занимават с каналите. Знаем много добре, че всичко това е свързано и с дървената мафия и нелегалните пътища на извозване на дървесина. Всички са наясно. Много лесно наистина може да се направи, стига да имаш куража да го направиш и ресурсите, разбира се. Днес предстоят консултациите на президента Румен Радев с парламентарната група на "Български възход“. Очаквате ли нещо интересно да се случи, да чуем нещо любопитно? Нищо интересно не очаквам в случая. Не очаквам нито скандали, нито кой знае какви заявления. Всички разбираме защо се разтеглиха толкова много консултациите, без да са толкова интензивни. Според мен ходът на нещата върви към действително желание да се свърши с раздаването на мандатите към средата на януари, за да може, ако партиите в крайна сметка успеят да направят правителство, успеят, но ако не успеят, изборите да бъдат в някакво по-прилично за самите граждани време. Макар че мен ако ме питате, годишните времена не са проблемът, не е това, което отказва хората да гласуват и да ги мотивира да речем да гласуват. Всяко годишно време си има своите плюсове и минуси. Големият проблем за участието в изборите е, че според мен хората не желаят да нагласят удобно за политиците решение, правителствено решение. Те гласуват така, както смятат, че трябва да се гласува, и смятат, че политиците трябва да седнат и да си свършат работата. И на следващите избори ще им кажат същото в някакъв подобен вариант, пак с ниско участие. Защото няма как да се мотивираш да правиш едно действие, след като отсрещната страна не иска да чуе и да разбере защо е твоето решение такова. Политиците отказват да се съобразят с това, което им казват гражданите, вече 4-и, 5-и път. Колкото и пъти да се опитват да ги карат да им казват нещо, гражданите ще им казват същото. Това се повтаря вече толкова пъти и мисля, че е очевидно дори за малките деца. Гражданите просто казват: не ни интересуват вашите проблеми помежду ви, нас интересува да си свършите работата. И понеже няма как да си вкараме от Марс или от Вселената някакви други политици, с вас ги избираме. Ако имаше как, сигурно нямаше да постъпим по този начин, но това е реалността. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 104 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/18 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
