| Раева: Казах: Край! Не мога повече! Нямаше кой да ти подаде ръка, а спечелихме всички възможни медали | ||||||
| ||||||
Дано министър Лечева е по-дълго министър! Преди 4 години МС гласува 1,5 милиона лева за разширяване на националната ни база на стадион “Раковски". Лично Бойко Борисов ни покани на заседание на МС. Разбира се, че с днешна дата зала все още нямаме! Нямам намерение да разказвам през какво минах, с колко институции, министри, директори, изп. директори, архитекти и т. н. се срещах и ме препращаха при кой ли не. Накрая направихме цялата необходима бумащина с всички възможни разрешения, от всички възможни институции. Министрите се сменяха, всеки идваше и все нещо предишния не беше направил както трябва. Тръгвах отново през познатите министерства и отново същите процедури. Наистина не ми се влиза в подробности. Дойде министърът на ИТН Радостин Василев, за пореден път помолих така направеният набор от документи да се внесе за гласуване в МС (такава е процедурата, министърът на спорта да ги внесе), за да се разреши строежът и той каза, че ще се запознае с тях. След време ме извика неговият заместник и ми съобщи, че има една дузина неправомерно издадени документи и няма как да се направи разширението на залата. Отпуснах се на стола, вече нямах сили, но намерих да го попитам: как така? Та аз съм сигурна, че всички документи са изрядни. Той ми говореше някакви неща, как не са, а аз го гледах и сълзите ми напираха, но се овладях и смирено казах: ами добре, не мога повече… нямам сили повече… отказвам се. Качих се по стълбите пеша до 6-я етаж, до нашия офис, но по стълбите сълзите вече ми се лееха. Спрях пред врата на офиса ни. Избърсах си сълзите и влязох. Роси, Неви, Гери и Мони ме гледаха и чакаха какво ще кажа. Казах: Край! Не мога повече… Повиших сериозно тон и продължих: мразя тази държава! Направиха ни 4 години на маймуни, на идиоти!!! Търчах като луда при всеки, при който ме препращаха! Те се сменяха, а аз отначало и отначало. Спечелихме всички възможни медали!! И няма кой да ти подаде ръка, за да направиш нещо, за което знаеш, че имаш всички необходими документи, съобразени със законите. И ще призная: тръгвах с абсолютно доверие към всеки, че е искрен и иска да ни помогне, и ми казва Истината за нещата. Уви… Лъжи, лъжи, лъжи. Както и да е. Дойде новият министър Весела Лечева. Извика ме при нея. Бях заедно с генералния ни секретар Росина Атанасова. Показа ми документите и ми каза: Радостин Василев се е опитал да отклони парите по друго направление. Гледах и не можех да повярвам… Защо, бе??? Защо сте такива, бе??? С комплекси ли сте, лоши хора ли сте, “пази Боже, сляпо да прогледа ли сте"? Чувствах се напълно обезверена, изпразнена от смисъл… Слушах… прочетох какво е направено и попитах: Защо?? С днешна дата министър Лечева прави всичко, което и позволява Законът и поста и, за да помогне тази зала да се направи. Прави го като министър, прави го като един добър човек и го прави като един Голям спортист. Прави го, заради заслугите ни за най-успешния спорт последните 11 години! Прави го, защото е един отговорен министър. Защото дойде в залата, видя как работим и се разплака. Разплака се от вълнение, като видя препълнената зала, дисциплината, труда ни, организацията на работата ни. Прави го, защото така трябва да прави грижовният и отговорен министър, а аз вярвам, че тя е такава! Да! Пак ще повярвам! Сега на всички ни от националния отбор надеждите ни са обърнати към нея. Истина е, че бях престанала да си позволявам да вярвам, че ще имаме зала, където нормално да тренираме, но министър Лечева отново ми върна вярата! Благодаря Ви, министър Лечева, от името на цялото ни “златно" женско войнство! Не знам ще успеете ли, но благодаря за усилията и желанието Ви да ни помогнете. Ще кажа, че имаше хора, през тези 4 години, които ми помагаха и един от тях е бившият шеф на НСБ Пламен Манолов. Многократно идваше с мен в различните институции. Зимата дойде. Ние отново няма как да работим всички в тази зала. Ще търсим начини. Тази година честваме 70 години от създаването на българската художествена гимнастика. 70 години победи, гордост, сълзи от радост. Дано силата и величието на тези изумителни жени написали историята на тези 70 “златни"години умилостиви всички онези, от които зависи, за да отделят минутка от натовареното си ежедневие и обърнат внимание на огромната ни нужда от това разширение. Ще се молим и надяваме! Защо написах всичко това? Мълчах толкова години и се надявах. Преди ден или два, министър Лечева публично оповести какво се е планирало да се случило по темата с нашата зала от Радостин Василев. Това ме провокира в много съкратен вариант да разкажа патилата си за непостроената зала. Мисля, че не бъркам, но последните 30 години държавата не е построила нито една зала по художествена гимнастика. До 2012 година в България имаше 44 клуба. Днес имаме 76 клуба в страната. Клубове фантоми нямаме. Треньорите ни в клубовете ни са истински ентусиастки и залите са препълнени. Напливът на деца е огромен. Разбираемо след тези големи успехи. Условията в голяма степен обаче са мизерни. Остава ми отново да се надявам, че мъжете с власт в България ще обърнат нужното внимание и ще бъдат малко по-джентълмени към единствения женски спорт в България, който 70 години е донесъл толкова много победи, поводи за гордост и огромно щастие на българите! |
Още новини от Национални новини:
