© Burgas24.bg

- Господин Иванов, какво е състоянието на бизнеса в Бургас в момента, имайки предвид и икономическата криза в страната ни?
- Състоянието на бизнеса в Бургас не се различава от състоянието на бизнеса в цялата страна. Вие знаете кои са основните проблеми, за да има един проспериращ бизнес - трябва да има добро кредитиране, трябва да има добри пазари. Кредитните линии са затруднени, имайки предвид банковите високи лихвени проценти, а пазарите са свити. Свити са европейските пазари, на които България разчита, свити са и пазарите в другите страни, които са традиционни партньори на нашите производители на стоки. В тази посока може да се каже, че нямаме някакво допълнително затруднение, но нямаме и положителна промяна.

- Факт е, че преди около две години строителството в Бургас беше изключително добре развито и това беше печеливш бизнес. В момента какво е състоянието на този бранш?
- Ако изходим от броя на разрешителните за строеж за 2010 година Бургас отново се нарежда на второ място след София по брой на разрешителни. Това означава, че строителите няма да се дадат леко и ще направят всички възможно да запазят в значителна степен сектора, в който работят. Естествено тези големи резултати в последните няколко години никога няма да се върнат по моя преценка, защото факторите са много, а и не е необходимо. Строителният отрасъл, както знаете, не е само отрасъл, свързан със строителство. Тук има и промишлени предприятия, които осигуряват тила на строителния отрасъл, а този тил в момента работи на намалени обороти, имайки предвид намаленото търсене.

- Много от строежите по морето останаха недовършени. Какво трябва да се случи с тях сега?
- Ако следим внимателно пресата и електронните медии, ще видим, че се предлагат обекти - незавършени или завършени. За съжаление обаче търсенето е по-малко от предлагането независимо, че цените паднаха с 10-30%. Това се дължи на липсата на наличните пари, а когато няма налични пари, инвеститорите прибягват до кредити, а кредитите трудно се осигуряват на този етап.

- В тази връзка искам да Ви попитам дали има фалирали фирми в Бургас?
- Фалирали не може да се каже още, защото голяма част от фирмите, които работиха с кредитни линии успяха да си разсрочат кредити след преговори с банките. Това разсрочване обаче не може да продължи до безкрайност, аз съм скептик в това отношение. Ще дойде време, в което банките ще откажат допълнително разсрочване и тогава е възможно да започнат фалити на строителни фирми. Ще стане това, което виждаме в цял свят - банките ще станат собственици на голям брой сгради, офиси, имоти. Това е нормално, световната практика го познава, ние не бихме искали това да се случи. Много фирми в областта работят вече на много сериозно намалени обороти Разбира се нашите надежди, че европейските фондове ще дадат възможност строителният отрасъл да се премести на други релси, като например изграждане на инфраструктурни обекти - магистрали, пречиствателни станции, пътищата. Не може да се реализира в такава степен, предвид това, че фондовете, знаете каква е схемата за тяхното получаване и ползване от общините и държавата.

- Важно условие за развитието на бизнеса е наличието на добри пътищата. Този въпрос Вие поставихте по време на посещението на бившия министър на транспорта Петър Мутафчиев. Кои според Вас са най-важните за решаване проблеми в тази посока?
- Аз бях изненадан, че по време на срещата, посветена на проблемите на транспорта се акцентира върху проблемите на Пристанище Бургас, а не се обърна сериозно внимание на другите видове транспорт. Когато говорим за транспорт, трябва да се знае, че всички видове транспорт са пряко обвързани. Ние на 15 март очакваме една делегация от Южна Африка, с която се обсъждат възможности за интегриране на двете икономики и в частност за изграждане на транспортни терминали, складови бази и възможности за търговия с африкански стоки. Що се касае до магистралите аз подчертавам, че забавянето на строежа на АМ „Тракия", забави и развитието на Бургас, защото чуждестранните инвеститори търсят една непосредствена близост до пътищата и до възможностите за пътуване. Ние сме имали няколко случая на чуждестранни инвеститори, както от Далечния Изток, така и от Европа, които искат среща тук, но като им кажем, че има един самолет на ден и той лети през Варна, когато той трябва да пътува с автомобил два дни, за да си свърши работата тук, или за едно пътуване и една среща му трябват минимум три дни, разбирате каква е ситуацията. Аз не се съгласявам с бившия министър на транспорта, че пътят Малко Търново-Бургас не е приоритетен, защото знаете например колко бързо Турция изгради пътят Лозенград, ако този път не се продължи, той не може да се използва ефективно. В никакъв случай не мисля, че изграждането на този път в никакъв случай няма да наруши изискванията на НАТУРА 2000. Напротив - ще оживи региона и ще даде възможност на тези селища, които са по пътя и в близост до бъдещата магистрала.

- Господин Иванов, Вие заговорихте за инвеститори. Към кои страни би могъл да се насочи българският бизнес за привличане на нови инвестиции?
- Този въпрос е много широкообхватен, зависи какво бихме искали да предлагаме. В последните години имахме много добър опит с бизнеса с недвижими имоти. Аз винаги съм поздравявал този интерес, който имат чужденците за закупуване на имоти и по Черноморието, и във вътрешността на страната. Аз обаче мисля, че това не е достатъчно. Работата, която трябва да се върши в тази насока е да се търсят инвестиции, както на зелено, така и за модернизиране на някои действащи предприятия в страната. Крайно време е да се инвестира и държавата да даде някакви бонуси на инвеститори, които идват да създават целогодишна заетост, които идват да създадат читава продукция, която продукция да се реализира и на нашия и на чужди пазари. Това е същественото и важното в бъдещото развитие, където ние в Бургас съществено изоставаме. Броят на стоките, които се произвеждат в Бургас и региона непрекъснато намалява. На пръсти се броят продуктите, които могат да се изнасят. Ние губим облика си на голям промишлен център.

- Каква е в момента реализацията на фирмите в Бургас, успяват ли те да се реализират не само на местно ниво, но и в чужбина?
- Безспорно успяват. За съжаление обаче част от стоките, които се изнасят не са традиционните стоки, които България изнася. Масово се изнасят зърно, пшеница, технически култури, изнася се вино, макар и със сериозно свит пазар в последно време. Полезното е, че се направи пробив от една наша голяма фирма - производител на вина. Тя изнася за Турция. Това е един голям пробив, защото традиционно нашите южни съседи не консумират вина, но ние ги научихме. Разбира се търговията с Турция е една много просперираща, за разлика от търговията ни с други държави. С около 30% може да се увеличи стокообменът, ако се направи пътят Малко Търново - Бургас.

- Какви са Вашите очаквания за развитието на бизнеса в близките една-две години, очаква ли се някакво раздвижване?
- При всички случаи раздвижване трябва да има, защото след гръмотевични бури и облачни дни, нормално е да се появи слънце и високи температури. Освен това, изследвайки кризите, е показано, че няма криза, която да продължи повече от 3-4 години. За съжаление при нас продължи по-дълго в сравнение с развитите страни, но това се дължи на недостатъчния ресурс, с който разполагаме. Аз мисля, че до края на годината ще има положителни резултати и ще можем вече през 2011-2012 година да работим при по-нормални условия, защото и поръчките от европейските страни ще се увеличат, ще се търсят нови пазари и нови стоки, което е съществено. Да не забравяме, че около 40% от нашите пазари са в страни, които не са членове на ЕС, там е нашият резерв. БТПП работи в тази насока приехме делегация от Ирак, с Йордания започнахме да работим добре и редица други страни, които са стари наши партньори, но бяха позабравени. Същото се отнася и за някои страни от бившия Съветски съюз, Грузия, Армения, с Румъния не са изчерпани докрай възможностите ни. Сега с премахване на визовия режим за Сърбия, Македония, Черна горна ще се раздвижи не само туризмът, но и стокообмена. Това дава възможност да се пътува бързо и ние имаме интерес от разширяването на стокообмена с тези страни, имайки предвид и липсата на езикова бариера.

Източник: Агенция "Фокус"