| Ангел Найденов: Недостатъчно финансиране, остаряла техника и недостиг на личен състав са основните проблеми на българската армия | ||||||
| ||||||
След като от месеци насам светът се намира в изключително изострена военно-политическа обстановка, а България не е напълно встрани от конфликтите и не е далеч като местоположение от преките военни действия, все повече се засяга темата за българските отбранителни способности и за състоянието на армията ни. По темата мой гост е бившият военен министър Ангел Найденов. Здравейте, г-н Найденов. Преди два дни на полигон "Ново село“ се състоя официалната церемония по поемане на ролята на рамкова държава от Италия за бойната група за нашата страна. Като страна-членка знаем, че можем да търсим съдействие от НАТО, но можем ли да разчитаме на собствените си въоръжени сили? Давате ми възможност да започна отговора си с един опит накратко да дефинирам основните проблеми пред Българската армия. Те звучат така: недостатъчно финансиране, остаряла техника и въоръжение, недостиг на личен състав, тоест, прословутият некомплект. Или кратко казано - проблемите са свързани с пари, техника и хора. Хората не са на последно място по значение, а ги посочвам в случая на трето място като следствие от първите два проблема. Създават се проблеми за хората от гледна точка на заплащане, на социалния пакет, на условията за преминаване на военната служба и изпълнението на задълженията и отговорностите. Но понеже ще говорим за техника и въоръжение, да кажа не само че са остарели - на възраст от 30 до 50 години, но трудно се поддържат в изправност. Между нас и повечето от армиите на страните-членки на НАТО, включително и на Балканите, съществува образно казано технологична и техническа пропаст. А кои са основните действия, които трябва да се предприемат в посока да се поправят тези проблеми? Защото вие казахте: недостатъчно финансиране, остаряла техника и въоръжение, следствие на всичко това страда и човешкият ресурс. Какво правим, за да можем да предотвратим това? В началото на миналата година беше приета една дългосрочна програма за развитие на отбранителните способности до 2032 година. Това е програма, заложила превъоръжаването и модернизацията на Българската армия. Стойността по цени от началото на 2021 година е 36 милиарда лева. Но днес със сигурност са много повече предвид на скока на цените в целия свят на въоръжението на бойната техника. Програмата изискваше, с оглед на разполагането във времето, да бъде създадена инвестиционна план-програма, съответно модернизацията по начина, по който да бъдат придобити във времето, с ясни източници на финансиране бойни платформи, военна техника и съответно въоръжение. Служебният министър преди дни заяви, че е разработена такава програма, която съдържа 13 проекта на стойност между 6 и 8 милиарда лева. В нея, освен големите модернизационни проекти, за които неведнъж сме говорили и са свързани с придобиването на нови платформи от типа на бойните самолети F-16, са заложени както придобиването на нови патрулни кораби, но и бронираната техника за Сухопътните войски. Но освен тях има заложени проекти, които са свързани с придобиването на новите трикоординатни радари - проект, който е свързан с подмяната на артилерийското въоръжение, в това число придобиването на голямокалибрени оръдия от тези, които се използват в момента във войната в Украйна – 155-милиметрови оръдия гаубици. Заложено е придобиването на нови ПВО системи, които да осигурят както покритието на обектите, така и на отделните зони на територията на страната. Едва ли е необходимо да изброявам всичките проекти, които са заложени, в това число боеприпаси, ново въоръжение, подводници за Военноморските сили, бреговите ракетни комплекси. Говоря за тези проекти, защото е ясна последователността във времето на тяхното придобиване, и всъщност, ето затова говорим за приоритетни отбранителни способности. Вие изброихте заложените проекти, но може би трябва да гледаме реалистично върху това, което може да бъде осъществено, или за което се върви посока осъществяването му. Аз съм убеден, че тази програма е достатъчно реалистична, затова споменавам планомерност във времето до реализирането и до края 2032 година, съответно ясни източници на финансиране, които могат да бъдат както от бюджета на Министерството на отбраната - в перото за капиталовите вложения, така и целеви средства, което вече се превръща в практика по отношение на финансирането на модернизационните проекти. Но не последно място стои съвместното придобиване на военно оборудване и техника с нашите съюзници в НАТО. Споменавам го, защото преди дни на завършилата среща на министрите на отбраната от страните-членки на НАТО българският министър на отбраната подписа едно писмо за намерения за съвместното създаване на противовъздушна и противоракетна отбрана на 14 държави-членки на НАТО. Това е начинът, по който може да бъде реализирано придобиването на съвременно въоръжение чрез общи обществени поръчки, и съответно да се търси поевтиняването на военното оборудване и техника, които ще се придобиват. Надяваме се да видим работа в тази посока. Това беше, между другото, една много добра първа крачка, в това число и от страна на България. Но сред основните въпроси, които решаваха и са решавали министрите на отбраната, има 3 особено важни въпроси, свързани с темата, по която говорим. На първо място това е уеднаквяване на стандартите, координация в процеса на придобиване на съвременно въоръжение и техника и дългосрочното планиране. На следващо място това е без съмнение увеличаването на средствата за отбрана. България, за да реализира включително и програмата, за която споменахме, трябва да приеме още през следващата година процент на разходите за отбрана в размер на 2% от БВП. И разбира се, третият въпрос, който е решаван и съответно преди това обсъждан, е попълването на собствените запаси от боеприпаси на страните-членки на НАТО. А смятате ли, че армията ще бъде част от приоритетите в следващото Народно събрание? Мисля си, че на фона на всичко, което се случва около нас, политиците нямат друг избор, освен да приемат, че армията трябва да бъде сред приоритетните сфери на ангажименти и съответно на финансиране. Нещата по отношение на превъоръжаването и модернизацията са стигнали до краен предел. Аз неслучайно споменавам за тази технологична и техническа пропаст, която съществува във въоръжението между нас и повечето от армиите на страните-членки на НАТО. Така че ми се струва, че те са достатъчно наясно и биха приели и като свой политически приоритет реализацията на тази инвестиционна план-програма. Надяваме се наистина армията да бъде сред приоритетните сфери, но не само по време на конфликт и когато наистина имаме нужда от нея, а по принцип, тъй като знаем, че подготовката изисква повече време. Така е, права сте. И неслучайно в основата на реализирането на всеки проект, тъй като това са дългосрочни проекти, на всяка програма, особено за такъв период от време, за какъвто говорим, е необходимо да има последователност. Трябва да има приемственост, и разбира се, трябва да има и политическа, и обществена подкрепа. Подчертавам, и обществена подкрепа, защото сме били много пъти свидетели на създаване на своеобразен сблъсък между потребностите на различните сфери от обществения живот на страната. Аз не искам да влизам в тази полемика и да твърдя, че единствено отбраната и съответно военната сигурност трябва да бъде приоритетна област. С не по-малко основание претенции могат да имат и образованието, и здравеопазването, и социалната сфера. Но в случая понеже говорим за отбрана, трябва да бъде ясно, че трябва да се намери разумният баланс, в това число с приоритетна насоченост на средствата към реализация на модернизационните проекти. Разбира се, трябва да се работи за подобряване на всяка една сфера, и знаем, че това подобряване изисква комплексни усилия. Аз много благодаря за този разговор. Благодаря ви. Габриела ГАНЕВА |
Още новини от Национални новини:
