| Десислава Пиронева, заместник на обвинител №1: Главният прокурор не е "всевластен контрольор" | ||||||
| ||||||
Във връзка с питането на служебния правосъден министър Крум Зарков до Конституционния съд "допуска ли Конституцията главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива“, Пиронева обръща внимание, че КС вече се е произнесъл с решение №11/2020 г. В него вече е направено тълкуване на правомощията на главния прокурор, което до известна степен поставя въпроса и за допустимостта на искането в тази му част, добавя тя. "Надзорът представлява вид контролна дейност в областта на общественото управление, но е по-тясно понятие в сравнение с контрола. Надзорният орган обичайно е извън системата на контролирания обект и не осъществява ръководни функции спрямо него. Същността на контролната дейност при надзора се осъществява винаги и само за законосъобразност на актове и действия, но не и за целесъобразността им. Надзорът има за цел да предотврати извършването на нарушение на законността, а извършеното нарушение да се отстрани със задача да се възстанови нарушеното право. Прокурорският надзор за законност по отношение на актове, а така също и в определени ситуации на действия и бездействия на изпълнителната власт, се извършва на основание чл. 127, т. 5 и т. 6 КРБ. Инструментариумът, чрез който се осъществява, е в Административно-процесуалния кодекс (АПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), обяснява зам. главният прокурор. На въпрос на lex.bg дали когато надзорът е всеобхватен, прокуратурата не получава чрез него власт над другите власти, Пиронева отговаря: "Надзорът не е пълен и всеобхватен, а е само по отношение на законосъобразността на административните актове. Прокурорите нямат решаваща функция, те могат да сезират съда или да встъпят във вече образувано административно производство. Контролът, осъществяван от органите на изпълнителната власт, е част от техните функции и цели да осигури законосъобразното и правилно изпълнение на законите от страна на органите на изпълнителната власт. Докато надзорът, който осъществява прокуратурата, се осъществява, за да се осигури спазването на законността“. Според Пиронева не може да се говори за власт над другите власти, тъй като при осъществяване на надзорна дейност прокурорът не се намесва по същество в работата на органите на изпълнителната власт, не може да отменя или изменя техните актове дори когато констатира незаконосъобразността им, нито може да дава задължителни указания. При прокурорския надзор се предприемат мерки за опазване на законността "единствено чрез подаване на протести срещу незаконосъобразните актове на органите на изпълнителната власт или участие в съдебни производства по оспорване на такива актове“. Като пример за ползата от проверките, извършени след сезиране от Върховната административна прокуратура, Десислава Пиронева посочва случая "Алепу“. "Чрез този вид проверка се стигна до установяване на незаконосъобразен акт при случая "Алепу“. В резултат на внесения протест с искане да се обяви за нищожно разрешението за строеж на името на "Алепу вилидж“, издадено от главния архитект на Община Созопол за "Курортен комплекс "Алепу вилидж“, се стигна до произнасянето на Административен съд-Бургас, а след това и на Върховния административен съд и разрешението беше отменено. Без активната работа на прокуратурата нищо нямаше да започне и да се случи“, казва Пиронева и добавя: "Когато извършваме проверка, казвам това най-общо, ние търсим незаконосъобразност“. Според нея въпреки всичко говореното по темата е полезно и дава възможност много от спецификите на дейността на прокуратурата да се обяснят и да се популяризират, "да се направи професионален и правдив анализ, без да се бърза със законодателни инициативи или друг вид атаки и оспорване“. По повод зачестилите тежки катастрофи с жертви на пътя, Пиронева напомня за експертните предложения на прокуратурата за промени в закона и добавя: "Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са образувани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната безопасност. При всяка от тях сме процедирали съобразно правомощията си и по начина, за който вече казах. Не разбирам защо споменатото питане до КС като негативен пример в работата на прокуратурата се дава именно такава проверка“. |
Още новини от Национални новини:
