| Европейската политическа общност: "Билет втора класа" за ЕС | ||||||
| ||||||
Срещата в Прага е идея на френския президент Еманюел Макрон и е подкрепена от германския канцлер Олаф Шолц. Това се случва на фона на войната в Украйна и нарастващия натиск да се позволи на Киев да се присъедини към 27-членния ЕС. "Войната в Украйна и легитимният стремеж на нейния народ, точно като този на Молдова и Грузия, да се присъедини към Европейския съюз, ни насърчава да преосмислим нашата география и организацията на нашия континент“, заяви Макрон през май в реч, очертаваща тази идея. Но независимо от огромния поток помощ за Украйна – под формата на оръжия, за да може да отвърне на удара, или подслон за бягащите хора – Макрон заяви, "ние всички знаем отлично, че процесът, който би им позволил да се присъединят, в действителност ще отнеме няколко години и най-вероятно няколко десетилетия“. Това, което е необходимо, каза Макрон, е "ново пространство за политическо сътрудничество и съдействие в областта на сигурността, сътрудничество в енергийния сектор, в транспорта, инвестициите, инфраструктурата, свободното движение на хора и по-специално на нашата младеж“. Неговият план – който ще включва 44 държави, включително членките на ЕС, амбициозни партньори на Балканите и в Източна Европа, както и Великобритания и Турция – отразява предложението на бившия президент Франсоа Митеран за обединяване на Европа след падането на Берлинската стена. Встъпителната среща на върха на Европейската политическа общност в Пражкия замък ще започне с церемония по откриването, последвана от поредица от срещи, на които лидерите ще обсъдят основните предизвикателства, пред които е изправена Европа; сигурност, енергия, климат, тежката икономическа ситуация и миграцията. Не се предлагат пари или програми на ЕС и след срещата няма да бъде издадена официална декларация. Целта, ако тази среща на върха мине добре, ще бъде лидерите да се събират веднъж или два пъти годишно. Форумът, заяви служител на ЕС, участващ в подготовката, "не заменя съществуващите организации, структури или процеси и не цели създаването на нови на този етап“. Речта на Макрон и забележките на Шолц през август обаче породиха опасения, че Европейската политическа общност може да се превърне в "билет втора класа“ за присъединяване към ЕС, предвид почти замръзналия темп на преговорите за членство през последните години. Няколко балкански държави чакаха около две десетилетия, за да се присъединят – Турция дори повече – и напредъкът беше задържан от възражения от отделни страни-членки на ЕС, последно Гърция и след това България в случаите на кандидатите Албания и Северна Македония. "Уточнението на Макрон, че "може да не живеем всички в една къща, но споделяме една и съща улица“, подхранва скептицизма, че тези структури биха могли да поставят Балканите и другите кандидати за членство в ЕС в чакалнята за неопределено време“, посочва Марта Мучник от European Policy Center. "Ако държавите-членки спрат да използват разширяването по причини, които имат повече общо с тяхната вътрешна политика, отколкото с процеса като такъв, тогава ЕС ще бъде една крачка по-близо до намирането на решение за сегашната задънена улица“, пише тя в анализ на плана. Но в реч в Прага през август Шолц настоя, че новата група "не е алтернатива на предстоящия процес на разширяване на ЕС. В края на краищата ние дадохме дума на нашите кандидати за присъединяване... и тези думи трябва най-накрая да бъдат последвани от дела. Въпреки това той предположи, че блок с 30 или повече члена може да стане тромав и подчерта, че "трябва също така да направим самия ЕС годен за това голямо разширяване“, което ще включва шест балкански страни и вероятно Украйна, Молдова и Грузия в бъдещето. Наистина, упражняването на някога сравнително рядко национално вето се превърна в обичайно явление, особено в случая с Унгария. Всяка държава също така настоява да има свой собствен политически комисар в изпълнителната власт на ЕС, Европейската комисия, която предлага закони и гарантира, че те се спазват. Междувременно Европейският парламент – единствената демократично избрана институция на блока – също нарасна до повече от 750 членове. "Само оставянето на разширяването на ЕС да протича бавно през съществуващия несигурен процес ще превърне политически значимия ангажимент към Украйна, Молдова и други кандидати в обезсърчаващо препятствие“, посочват от мозъчния тръст Bruegel в своя анализ. Новият форум не трябва да се "разглежда като заместител на присъединяването към ЕС, а трябва да бъде проектиран да работи като ускорител. За страните, които не искат да се присъединят към ЕС, това ще осигури постоянна рамка, която поддържа структурирано сътрудничество с ЕС. Дали това послание ще бъде чуто и дали многото държави, които се надяват да се присъединят към най-големия търговски блок в света, ще повярват в него, трябва да стане известно до края на срещата на върха в четвъртък вечерта. Доказателството за неговата стойност вероятно ще дойде едва след провеждането на втора среща на върха. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 26 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/5 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Международни новини:
