Шофьорка аварира на булевард, но чу "Овцооо! Тук ли са спира, ма?" | ||||||
| ||||||
Господата-шофьори-кавалери, за които аз съм просто една овца. Шофирам си аз в града и колата ми изведнъж изгасва. По средата на един булевард. Пускам аварийни и опитвам да запаля. Не иска. Изчаквам. Пак паля. Пак не иска. И в този момент чувам пронизителен клаксон зад мен. Вдигам ръце безпомощно - това нали е ясен знак, че съм аварирала?!? Вие как мислите? Зад мен обаче клаксоните стават два - кой от кой по-устремен в желанието си да продъни ушите ми. А булевардът е широк, място има за танк. След минута упорито бибиткане, господата-шофьори зад мен решават да ме заобиколят. Минавайки покрай мен, те, отново на двуглас, от двете коли крещят: "Овцоооо!!! Тук ли са спира, ма?" И, разбира се, педалите на газта се натискат до дъно, та да пилят гуми и да се вдига прах от асфалта. Мили, господа-шофьори-кавалери, не за първи път ми аварира кола в градска среда и вие, мили господа-шофьори, винаги, винаги, винаги ме подминавате. Никой никога не спря да попита: "Ток, нещо друго, трябва ли ти?". Ама, следващият път, ако ме видите с моя мил старичък Опел, с пуснати аварийни светлини, искам да знаете, че със сигурност не съм спряла да си правя селфи за Инстаграм по средата на натоварено кръстовище. Аварирала съм очевидно! Не ми помагайте. Но не ме й обиждайте, не ми крещете с пяна на устата, не ме стресирайте. Защото утре на някое кръстовище "овцата" може да е вашата жена или приятелка. Която сигурно вечерта ще наречете "мило", след като някой през деня й е извикал в лицето "Овцо"! P.S. Понеже знам, че истинските кавалери сега ще ми звъннат или пишат, да ме питат как съм - добре съм, приятели, колата е на ремонт. Аз ремонтирам мислите си в един столичен трамвай на път за вкъщи. |