| Родопчанин построи лифт на Антарктика само за 5 дни | ||||||
| ||||||
Въжената линия има за цел да пренася материали до висока скала за изграждането на нов лабораторен блок. Задачата изисква специални умения и прецизност. Търсейки решение как да качат материалите за строежа на такава височина, от Националния център за полярни изследвания попадат на Мирчо. "Честно казано, в началото леко се притесних. Нямаше как да отида и да огледам обекта. Не знаех и какво точно ще ме посрещне там, но в крайна сметка приех предизвикателството", разказва за началото на приключението чепеларецът. Паунов се занимава професионално с товарни и туристически въжени линии. През 2020 година стана известен с нестандартните си идеи за туризъм, след като пусна комбиниран въздушен тролей с дължина около 600 метра над реката край Чепеларе. Като доказан специалист 34-годишният българин успява да проектира олекотена линия, която в същото време има голяма здравина. 80% от работата е свършена предварително в България. Марчо работи денонощно по скици и чертежи, изпратени му от експертите на Ледения континент. Разглежда снимки и разговаря с хора, които са били там, за да може да придобие колкото се може по-добра представа за мястото. "Направих чертежи и ги изпратих предварително на момчетата, които бяха тогава там. Те отляха фундамент в долната станция, където трябваше да инсталирам металната конструкция и да закотвя въжето. Имахме предварителна подготовка, за да може, когато отида на място, да започне възможно най-бързо работата", допълва специалистът. Така на 19 ноември Паунов стяга багажа и се отправя към Ледения континент, на 17 хил. км от дома си. Сменя няколко самолета, поставен е под карантина и какво ли още не. В крайна сметка акостира благополучно на остров Кинг Джордж в Антарктика. Със себе си българинът носи 11 тона багаж. Цимент, арматура, въжена линия, инструменти - все неща, без които изграждането на товарен лифт би било невъзможно. Успяват да разтоварят багажа след поредното премеждие на остров Ливингстън, където е българската база. Марчо и екипът товарят багажа на военния чилийски кораб и отплават към заветната цел. Поради липса на пристанища плавателния съд акостира в залива и полярниците се извозват с гумени лодки до брега. "Корабът, който първоначално ни закара до нашата база, не можа да ни разтовари заради лошото време. Имаше силни вълни и лед по брега. Наложи се да се върнем обратно на остров Кинг Джордж", разказва специалистът. Така прекарват още 17 дни в уругвайската база, чакайки подходящи метеорологични условия и друг кораб, който да ги превози. Вторият тур е успешен и Паунов успява да стъпи на остров Ливингстън. Едно от първите неща, които му правят впечатление, са животните. Пингвините и тюлените не се страхуват от хората и той може да се доближи до тях на по-малко от метър. Китовете също са често срещани по това време на годината. На острова започва същинската работа. Товарният лифт е готов само за 5 дни. Започва да товари материали и момчетата успяват да налеят основите на лабораторния блок. Сред най-запомнящите се моменти на Паунов от първото му посещение на Антарктика е посрещането на новата 2022 г. Групата има традиция да се събира на емблематичния за полярниците ни Крумов камък. Въпреки лошото време и бурните ветрове обичаят е спазен. Тогава Марчо изважда родопска гайда, надува я и оглася ледовете с магичния й звук. "Бих се върнал отново, даже си имам поставени цели, ако ме поканят втори път да участвам", загатва Марчо. През свободното си време майсторът и останалите от групата обичат да се разхождат. "На Антарктида не се стъмва. Това е хубаво, защото след работа имахме възможност да се разхождаме. Аз на всичкото отгоре съм и скиор, много обичахме да правим походи на най-различни места", спомня си с ентусиазъм Паунов. "Само да стигнеш до Антарктика е голямо приключение, без дори нищо да правиш, самото пътуване е достатъчно", коментира Марчо Паунов. Истинският адреналин идва, когато минава по протока Дрейк с военен кораб. Пътува няколко дни, защото трябва да мине 1000 км, и то в най-буйните води, известни на света. Именно там се срещат Атлантическият и Тихият океан и вълните достигат чудовищни размери. "В началото, когато моите колеги ми казваха, че вълните стигат до 10-15 м, не ми се вярваше. В един момент, когато корабът ни се разлюля яко, веднага повярвах. Видях, че е доста сериозно положението", спомня си чепеларецът. |
Още новини от Национални новини:
